Николо Макиавели е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса.
Роден е на 3 май 1469 г. във Флоренция, където и умира 21 юни 1527 г.
Известен е като основател на модерната политическа наука и по-конкретно на политическата етика.
Целта оправдава средствата.
За да постигнеш целите си, трябва да се прикриваш.
Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.
Жаждата за надмощие е онази, която последна угасва в човешкото сърце.
Съдбата е жена и ако вие искате да господствате над нея, нужно е да я завладеете със сила.
Обаче, в действителността който по-малко разчита на милостта на съдбата, той ще се задържи по-дълго на власт.
Всички въоръжени пророци са били победители, а всички невъоръжени пророци са били унищожени.
Тези, които от прекомерно благоразумие или глупост не се решат да прибягнат до непочтени средства, с всеки изминал ден затъват все по-дълбоко в робство и нищета.
Който остава неутрален бива намразен от онзи, който губи и презиран от онзи, който печели.
Когато всички хора страдат, малцина се стремят към мъст, понеже общата беда се понася по-леко от личното оскърбление.
Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.
Народ, привикнал да живее под властта на владетел и благодарение на случая станал свободен, трудно може да съхрани свободата си.
Една промяна неизбежно влече след себе си и друга.
И трябва да се знае, че няма по-трудно и опасно занимание със съмнителен успех от това, да се заменят старите порядки с нови.
Може да възникне спор кое е по-добре: дали владетеля да го обичат или да се боят от него. Казват, че е най-добре да се боят от него и да го обичат едновременно. Любовта не съжителствува добре със страха, затова, ако се наложи да се избира, по-надежното е да се избере страха.
Трябва да се знае, че с врага можем да се борим по два начина: първо – чрез закони, второ – чрез сила. Първият начин е присъщ на човека, вторият – на звяра. Понеже първият начин често е недостатъчен, то се налага да се прибягва и към втория.
Делата, които са нежелани от поданиците, владетелите трябва да възлагат други да ги вършат, а тези, които са желани да ги изпълняват сами.
За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си. Ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.
Владетелят винаги трябва да се съветва с други, но само тогава, когато той желае това, а не когато това желаят другите. Той трябва да спира всеки, който се опита непопитан да му дава съвети.
Хората винаги са лоши докато необходимостта не ги принуди към добро.
Хората не по-малко се привързват към тези, на които самите те са направили добро, отколкото към тези, които са им направили добро.
Хората са такива, че виждайки добро от страна на тези, от които са очаквали зло, особено се привързват към благодетелите си.
С добри дела можеш да навлечеш на себе си същата ненавист, както и с лоши.
Трябва да се предпазваш от злоупотреба с милосърдие.
Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.
Искам да попадна в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато рая е населен само с бедняци, монаси и апостоли.
Не трябва на никой да се дават съвети и да се ползват чужди съвети, освен общия съвет – правило за всеки – следвай повелите на душата си и действай смело.
Вашият коментар