„Има само една стъпка от възвишеното до смешното, но няма път, който да води от смешното към възвишеното.“
Лион Фойхтвангер
Posted in Без категория, tagged възвишено-смешно, Лион Фойхтвангер on 31.10.2017 | Leave a Comment »
„Има само една стъпка от възвишеното до смешното, но няма път, който да води от смешното към възвишеното.“
Posted in Без категория, tagged любовта, Пабло Неруда on 30.10.2017 | Leave a Comment »
„Да почувстваме любовта на хората, които обичаме, е огън, който захранва живота ни.“
Posted in Без категория, tagged Антоан дьо Сент-Екзюпери, война, действеност, деца-възрастни, език, живот, загадка, креативност, любов, Малкият принц, обич, отговорност, отдаденост, самоуважение, свобода, сетивност, съвършенство, сърце, усилие, човек, щастие on 29.10.2017 | Leave a Comment »
Да бъдеш човек означава да си отговорен.
Значението на нещата не се крие в самите неща, а в нашето отношение към тях.
Сега е време да се действа. Никога не е твърде късно да се направи нещо.
Животът ни е научил, че любовта не се състои в това да се взирате един в друг, а да гледате заедно в една посока.
Защото истинската любов е неизчерпаема; колкото повече давате, толкова повече имате.
И сега тук е моята тайна, една много проста тайна: Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
Съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.
Възрастните никога не разбират нищо за себе си и е уморително за децата винаги да им обясняват и обясняват…
Дизайнерът знае, че е постигнал съвършенство, не когато няма какво да добави, а когато няма какво да отнеме.
Знам само една свобода и това е свободата на ума.
Нямам право, каквото и да направя или кажа, да унижавам човешкото същество в собствените му очи. Това, което има значение, не е това, което аз мисля за него, а това, което той мисли за себе си. Да се подкопае самоуважението на човека е грях.
Единственото, което има значение, е усилието.
Истинското щастие идва от радостта от добре извършените дела, от желанието да създаваш нови неща.
Войната не е приключение. Тя е болест. Тя е като тифа.
Това, което прави пустинята красива е, че тя крие някъде кладенец.
Вие сте отговорни завинаги за това, което сте опитомили. Вие сте отговорни за вашата роза.
Винаги съм ненавиждал ролята на наблюдател. Какво съм аз, ако не взема участие? За да бъда, аз трябва да участвам.
Преди да получиш, трябва да дадеш, и преди да се заселиш в своя дом, трябва да го построиш.
Камъкът престава да е камък в момента, в който го види мъжът, носещ в себе си образа на катедрала.
Да живееш означава бавно да се раждаш.
Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.
Хората трябва да бъдат обичани, без това да им се казва.
Posted in Без категория, tagged Америка, атеизъм, война, доверие, живот, книга, котка, кураж, любов, надежда, обич, Париж, пенсиониране, пиене, писател, писателска работа, пътуване, слушане, сътба, тревожност, щастие, Ърнест Хемингуей on 23.10.2017 | Leave a Comment »
Преди да реагирате, помислете. Преди да похарчите, спечелете. Преди да критикувате, изчакайте. Преди да се откажете, опитайте.
Ако сте имали достатъчно късмет, да живеете в Париж като млад мъж, то където и да отидете до края на живота си, той остава с вас, защото Париж е безкраен празник.
Не можеш да се измъкнеш от себе си, като се преместиш от едно място на друго.
Никога не отивайте на пътувания с някой, когото не обичате.
Ние винаги чакаме нещо, което не идва.
Най-добрият начин да разберете дали можете да се доверите на някого е да му се доверите.
Няма нищо величаво да бъдеш по-добър от ближния си; истинското благородство е, да си по-добър от предишното си Аз.
Няма приятел така лоялен като книгата.
Когато хората говорят, слушайте внимателно. Повечето хора никога не слушат.
Харесва ми да слушам. Научих много слушайки внимателно. Повечето хора никога не слушат.
Светът пречупва всички, а след това мнозина са силни в счупените места.
Животът е болка, така че живейте, докато можете.
Пия, за да накарам другите хора да станат по-интересни.
Един интелигентен човек понякога е принуден да се напие, за да прекара времето с глупаците си.
Работата на писателя е да казва истината,
Като писател, не трябва да съдите, трябва да разбирате.
Покажете на читателите всичко, не им казвайте нищо.
Всички мислещи мъже са атеисти.
Куражът е благоволение под натиск.
Никога не мислете, че войната, независимо колко е необходима и колко оправдана, не е престъпление.
Америка е земя на широки поляни и тесни умове.
Всеки човешки живот завършва по един и същи начин. Само подробностите за това, как той е живял и как е умрял, различават един човек от друг.
Котката има абсолютна емоционална честност: човешките същества, по една или друга причина, могат да скрият чувствата си, но котката не го прави.
Никое животно няма по-голяма свобода от котката, но тя скрива нещата, които прави. Котката е най-добрият анархист.
Сега не е време да мислите за това, което нямате. Помислете какво можете да направите с това, което имате.
Пенсионирането е най-грозната дума в езика.
Човекът не е създаден за поражение.
Щастието сред интелигентните хора е най-редкото нещо, което познавам.
Ако всеки ден се тревожите по малко, в живота си ще загубите няколко години. Ако нещо не е наред, поправете го, ако можете. Но тренирайте се да не се притеснявате. Тревогата никога не поправя нищо.
Не исках да те целувам за сбогом – това беше бедата. Исках да те целуна за лека нощ – и там е голямата разлика.
Ако двама души се обичат един друг, това не може да има щастлив край .
Ти си моята религия. Ти си всичко, което имам.
Posted in Без категория, tagged Барух Спиноза, бог, душа, желания, любов, настояще-минало, невежество, ненавист, пари, природа, равенство, разбиране, свобода, случайност, цел, щастие on 20.10.2017 | Leave a Comment »
Незнанието не е довод. Невежеството не е аргумент.
Най-висшата достижение, кето човешкото същество може да постигне, е да се научи за разбира, защото да разбираш означава да си свобден.
Разбирането е началото на съгласието.
Ако искате настоящето да бъде различно от миналото, изучавайте миналото.
Нищо в природата не е случайно … Нещо изглежда да е случайно, само поради липсата на познание.
Природата няма цел, а крайните причини са само човешките въображения.
Душите се побеждават не с оръжие, а с любов и великодушие.
Всяка любов, която има за причина не свободата на духа, а нещо друго, лесно преминава в ненавист.
Любовта е силна като смъртта.
В желанията се изразява същността на човека.
Този, който търси равенство между неравенства, търси нещо абсурдно.
Най-доброто качество на парите е тяхното количество.
Свободата е самоопределение.
Само той е свободен, който живее със свободно съгласие под цялото ръководство на разума.
Тъжността отслабва човешките сили.
Ние чувстваме и знаем, че сме вечни.
Бог не е Този, който е, а това, което е.
Мирът не е липса на война, той е добродетел, състояние на ума, нагласа за доброжелателство, увереност, справедливост.
В практическия живот ние сме принудени да следваме най-вероятното; в спекулативната мисъл ние сме принудени да следваме истината.
Това, което всеки иска от живота, е непрекъснато и истинско щастие.
Не щастието е награда за честността, а самата честност.
Posted in Без категория, tagged бъзеще, величие, данък, демокрация, Европа, истина, кураж, лъжа, нация, отговорност, политик, реч, страх, успех, Чърчил on 12.10.2017 | Leave a Comment »
Цената на величието е отговорност.
Нация, която забравя миналото си, няма бъдеще.
Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба.
Ако Великобритания трябва да избере между Европа и откритото море, тя винаги трябва да избира откритото море.
Казано е, че народовластието е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра.
Дипломацията е изкуството да казваме на хората да отидат в ада, по такъв начин, че да поискат указания.
Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни, защо това не е станало.
Колкото и да е красива стратегията, понякога трябва да погледнете резултатите.
Добрата реч трябва да бъде като полата на жената: достатъчно дълга, за да покрие темата и достатъчно къса, за да създаде интерес.
Най-общо казано, кратките думи са най-добри, а старите думи са най-добри от всички.
Всичко, което съм искал е било в съгласие с моите желания, но след съзидателни прения.
Нещата не се случват с мен. Аз се случвам с нещата!
Човек е толкова голям, колкото големи са нещата, които го карат да се ядосва.
Социалистите считат за порок печалбата, а аз — загубата.
Никога няма да стигнете до местоназначението си, ако спирате и хвърляте камъни по всяко куче, което лае.
Ако преминете през ада, продължете.
Страхът е реакция. Куражът е решение.
Успехът се състои в преминаване от неуспех към неуспех, без загуба на ентусиазъм.
Джин и тоник са спасили живота и умовете на англичаните от всички лекари в империята.
Няма такова нещо като добър данък.
Когато орлите мълчат, папагалите започват да дразнят.
Лъжата е обиколила половината от света, преди истината да получи шанс, да си обуе панталоните.
Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.
Един павиан в гората е въпрос на легитимна спекулация; един павиан в зоологическата градина е обект на публично любопитство; но един павиан в леглото на съпругата ви е причина за най-сериозна загриженост.
Posted in Без категория, tagged богатство, бюрокрация, идеи, любов, любовник, милиони, обстоятелства, Оноре дьо Балзак, пороци, престъпление, принципи, слава, услуги on 08.10.2017 | Leave a Comment »
Зад всяко голямо богатство се крие голямо престъпление.
Нищо не ни свързва така, както нашите пороци.
Обстоятелствата се променят, принципите никога.
Вселената, това е разнообразие в единството.
Законите са паяжини, през които минават големите мухи и където остават малките.
Идеите могат да бъдат обезвредени само с идеи.
Съществува само една гигантска машина, коята се управлява от пигмеи и това е бюрокрацията.
Тайната на крупните състояния, възникнали неизвестно как, е скрита в престъпление, но то е забравено, защото е извършено чисто.
Този, който търси милиони, много рядко ги намира, но затова пък този, който не ги търси – не ги намира никога!
Никога не правете услуги за които не ви молят.
Славата е отрова полезна само в малки дози.
Изпивайки чашата на удоволствието до дъно, ние откриваме там повече чакъл, отколкото перли.
Любовта е единствената страст не признаваща нито минало, нито бъдеще.
Да говориш за любов е равнозначно на това да се занимаваш с любов.
Любовта се чува в гласа по-рано, отколкото се открива в погледа.
Никой не става приятел на жена, ако може да стане нейн любовник.
Търсенето на разнообразие в любовта е признак на безсилие.
Жена, която се смее над своя мъж, не може повече да го обича.
Жените гледат на своите любовници като на средство за удовлетворяване на своето тщестлавие. Самите себе си – ето кого те обичат в нас.
Съществува тайна връзка между всички жени, както между всички свещенници от една религия.Те се мразят, но се защищават.
Всеки момент на щастие изисква огромно количество невежество.
Правилно е това, което те казват: трите най-красиви забележителности в света са плаващ кораб, галопиращ кон и танцуваща жена.
Колкото повече съдите, толкова по-малко обичате.
Великият писател е нищо повече от мъченик, който не умира.
Posted in Без категория, tagged бъдеще, време, Ганг, глупост, действеност, детерминизъм, Джавахарлал Неру, достойнство, живот, Индия, истина, лидер, мир, невежество, политика, промяна, свободна воля, свят, смелост, успех, цели on 07.10.2017 | Leave a Comment »
Река Ганг за мен е символ на незабравимото минало на Индия, което се влива в настоящето и продължава да тече към океана на бъдещето.
Живеем в чудесен свят, пълен с красота, чар и приключение.
Животът е като игра на карти. Ръката, с която раздаваш, е детерминизмът; начинът, по който играете, е свободната воля.
Основният факт днес е огромният ход на промяната в човешкия живот.
Времето не се измерва с годините, които преминават, а с нещата, които вършите, чувствате или постигате …
Действайте със смелост и достойнство; придържайте се към идеалите, които дават смисъл на живота.
Успехът често идва при този, който се осмелява да действа. Рядко отива към плахия, който винаги се страхува от последствията.
Лидерът или човекът на действието, в криза почти винаги действа подсъзнателно и след това мисли за причините за своето действие.
Самото действие, стига да съм убеден, че това е правилното действие, ми дава удовлетворение.
Действието, за да бъде ефективно, трябва да бъде насочено към ясно формулирани цели.
Няма нищо по-ужасяващо, отколкото глупост в действие.
Човек, който се страхува, ще направи всичко.
Нека бъдем малко скромни; нека да помислим, че истината вероятно не може да бъде изцяло с нас.
Бъдещето принадлежи на науката и тези, които се сприятеляват с науката.
Невежеството винаги се страхува от промяната.
Тъй като страхът е близък спътник на лъжата, така и истината следва безстрашието.
Силите в капиталистическото общество, ако останат непроменени, са склонни да направят богатите по-богати и бедните по-бедни.
Мирът не е взаимоотношение между народите. Това е състояние на ума, предизвикано от спокойствието на душата. Мирът не е просто липсата на война. Постоянен мир може да се установи само между мирни хора.
Без мир всички други мечти изчезват и се свеждат до пепел.
Можете да определите състоянието на една нация, като погледнете статуса на нейните жени.
Политиката на прекалена предпазливост е най-големият риск за всички.
Изящните сгради, хубавите картини и книги и всичко, което е красиво са признаци на цивилизацията. Но още по-добър признак е добрият човек, който е безкористен и работи с другите за доброто на всички. Да работите заедно е по-добре, отколкото да работите поотделно и да работите заедно за общото благо, е най-доброто от всичко.
Не съветвайте твърде много: свършете сами работата. Това е единственият съвет, който може да дадете на другите. Направете го и другите ще ви последват.
Posted in Без категория, tagged битие, бог, власт, даване, Ерих Фром, живот, личност, любов, самореализация, сила, скръб, слабост, усещане, човек, щастие on 07.10.2017 | Leave a Comment »
Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.
Главната задача на човека в живота е да се роди, т.е. да се превърне в това, което потенциално е. Най-важният продукт на неговото усилие е неговата личност.
Не човекът, който има много, а човекът, който е много представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!
Животът е постоянен процес на възраждане. Трагедията на живота на мнозинството от нас се състои в това, че умираме така и неуспели напълно да се родим.
Утвърждаването на собствения живот, щастието, израстването и свободата се коренят в способността на човек да обича.
Любовта е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществуване.
Незрялата любов казва: „Обичам те, защото имам нужда от теб“. Зрелата любов казва „Имам нужда от теб, защото те обичам“.
Хората не виждат, че основният въпрос не е: „Обичах ли?“ което до голяма степен е въпросът: „Одобрен ли съм? Защитен ли съм аз?“ Основният въпрос е: „Мога ли да обичам?
Даването е най-високият израз на силата.
Отнема малко време да кажете на някого, че го обичате, но това отнема цял живот, за да го докажете.
Най-голямата нужда на човека е да преодолее нашата отделеност, да излезе от затвора на нашата самота.
Да се ??пазим от скръбта на всяка цена можем да постигнем само на цената на пълно откъсване, което изключва възможността да изпитаме щастие
Щастието не изключва тъга – ако човек реагира на живота, понякога е щастлив и понякога тъжен. Важното е, че той реагира.
Съвременният човек живее под илюзията, че знае какво иска, докато всъщност иска това, което той трябва да иска.
Желанието за власт не се обуславя от сила, а от слабост.
Когато се изкачваме на обществената стълба, злобата носи по-дебела маска.
Когато хората не могат повече да се оправят с помощта на Бог, те се обръщат към религията.
Posted in Без категория, tagged добродетели, достойнство, държава, завист, закон, знания, истина, малодушие, Оценката на живота, похвала, практицизъм, признание, размирици, самоуважение, свобода, смърт, социално зло, сътба, увереност, ученост, човек on 05.10.2017 | Leave a Comment »
Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как вие сте я използували.
Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото истинността лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.
Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.
Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.
Най-доброто държавно устройство за всеки народ е това, което е съхранило неговата цялост.
Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.
Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.
Смъртта на един е начало на живота на друг.
В природата няма нищо безполезно.
Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.
Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.
Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.
Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самия човек.
Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.
Учеността, като такава, сама по себе си е нещо безлично…По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.
За да обучиш друг трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.
Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.
Който се страхува от страданията, вече страда от страх.
От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.
По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.
Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.
Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.
Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.
При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.