Feeds:
Posts
Comments

Archive for юни, 2018

Джордж Бърнард Шоу :Мисли

Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 г – 2 ноември 1950 г ) е виден британски писател от ирландски произход –драматург, есеист, уважаван театрален критик и общественик. С повече от 60 пиеси в сферата на сатирата и историческата алегория, той става водещ драматург на своето време. Неповторими са  блясъка и остротата на неговото афористично мислене, отразяващо природата на  човека  в нейната противоречива  стихийност . През 1925 г. Бърнард Шоу получава “ Нобелова награда за литература“.

 

Разумният човек се адаптира към света; неразумният продължава да адаптира света към себе си. Следователно целият напредък зависи от неразумния човек.

В края на краищата погрешният път винаги води за някъде.

Животът ни се оформя не толкова от нашия опит, колкото от нашите очаквания.

Ние сме разумни не от спомена за нашето минало, а от отговорността  за нашето бъдеще.

Свободата означава отговорност. Ето защо повечето хора се страхуват от нея.

Демокрацията е устройство, което гарантира, че няма да бъдем управлявани по-добре, отколкото заслужаваме.

Всички велики истини започват като богохулства.

Пазете се от лъжливото знание; то е по-опасно от невежеството.

Дейността е единственият път към знанието.

Имитацията не е само най-искрената форма на ласкателство. Тя е най-искрената форма на учене.

Успехът не се състои в това, никога да не правите грешки, а в това, никога да не правите същите грешки втори път.

И оптимистите, и песимистите допринасят за обществото. Оптимистът e изобретил самолета, песимистът -парашута.

Единственият човек, който действа разумно, е моят шивач. Той ми снема мярката всеки път, когато ме види. Всички останали вървят по старите си мерки.

Тези, които не могат да променят мнението си, не могат да променят нищо.

Най-лошият грях … е … да бъдете безразлични.

Мълчанието е най-съвършеното изражение на презрението.

Сега, когато се научихме да летим като птици , да плуваме под вода като риби, ни липсва едно нещо – да се научим да живеем на земята като човешки същества.

Човек никога не ви казва нищо, докато не му противоречите.

Единственият начин да избегнете нещастието е да нямате достатъчно свободно време да се чудите дали сте щастлив или не.

Отнасяйте се към приятеля си като към човек, който някой ден може да ви стане враг; към врага си – като към  човек, който някой ден може да стане ваш приятел.

Щастлив е човекът, който може да изкарва прехраната си със своето хоби.

Пиесата имаше голям успех, но с публиката провалът беше невероятен .

Най-искрената форма на любовта е любовта към храната.

Модата не е нищо друго освен предизвикана епидемия.

Бих искал да ви взема на сериозно, но това би било обида за вашата интелигентност.

Отдавна се научих, никога да не се боря с прасе. Вие се оплесквате, а  на прасето, това му харесва.

Социалист е някой, който няма нищо, но е готов да го раздели равномерно на всички.

Танцът е вертикален израз на хоризонтално желание.

Не че аз съм толкова умен;така е, защото всички останали са толкова глупави.

Ако вие имате ябълка и аз имам ябълка и ако ние си обменим тези ябълки, то и при вас, и при мен ще остане по една ябълка. Но ако вие имате идея и аз имам идея и ние обменим нашите идеи, то всеки от нас ще има по две идеи.

Вижте още:

Други Автори

Read Full Post »

Джек Лондон - мисли за живота

Джек Лондон (12 януари 1876 – 22 ноември 1916) е американски писател,класик в американската литература, автор на над 50 книги и около двеста разкази, отразяващи живота в неговата вечна игра и борба за съществуване. Световно известни са романите му „Морският вълк“, „Белият зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“.

 

Животът е толкова кратък. Бих предпочел да изпея една моя песен, отколкото да интерпретирам хиляда.

Подобаващата функция на човека е да живее,  не да съществува. Няма да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Ще използвам времето си.

Не живея за това, което светът мисли за мен, а за това, което аз мисля за себе си.

Но аз съм аз. И аз няма да подчиня вкуса си на единодушното решение на човечеството.

Аз съм безнадежден материалист. Гледам на  душата като нищо друго освен симулация на дейностите на организма плюс личните навици,  плюс наследените навици, спомени, преживявания на организма. Вярвам, че когато ще съм мъртъв, ще съм мъртъв. Вярвам, че с моята смърт аз ще съм също толкова заличен, колкото и последния  комар, който вие и аз смачкахме.

Аз съм преди всичко бял човек и едва тогава социалист.

Ревнувах и затова обичах.

Любовта е сбор от всички изкуства, тъй като тя е причината за тяхното съществуване.

Любовта не може по самата си природа да бъде спокойна или задоволена. Тя е неспокойствие, неудовлетвореност. 

Човек рядко прави подходяща оценка за жената си, поне докато не бъде лишен от нея.

Да можеш да забравиш означава здрав разум.

Някои истини са по-верни от други.

Има неща, по-големи от нашата мъдрост, извън нашето правосъдие. Правилно или неправилно е това, не можем да кажем и не трябва да съдим.

Човекът с тояга е създателя на закона.

Интелигентните мъже са жестоки. Глупавите мъже са чудовищно жестоки.

Не всички чудовища имат зъби.

Покажи ми мъж с татуировка и ще ти покажа един човек с интересно минало.

Благоденствието означава влияние.

Най-голямото изкуство е завладяването на човека.

Играта на живота е добра, макар че целият живот може да бъде наранен и въпреки, че целият живот губи играта, в края на краищата.

Има само един начин да се постави началото и той е като започнете; и да започнете с упорита работа и търпение, подготвени за всички разочарования.

Човекът винаги получава по-малко, отколкото изисква от живота.

Кокал подхвърлен на кучето не е благотворителност. Благотворителността е кокал, споделен с кучето, когато вие сте толкова  гладни колкото и  кучето.

Нямайки нови приятели, нищо не остана за него, освен да чете.

Възрастта никога не е толкова стара, колкото младостта ще я премери.

 

Вижте още:

Други Автори

Read Full Post »