Feeds:
Posts
Comments

Archive for август, 2024

Сидхарта Гаутама Буда (563 г.пр.н.е – 483 г.пр.н.е) е индийски духовен учител, основател и централна фигура в будизма, една от най-старите световни религии.Известен е още и с името Сидхарта Гаутама Шакямуни.Началото на будизма се датира в 6 век пр.н.е. в земите на днешен югозападен Непал и Северна Индия. Днес той има милиони последователи в целия свят и е значима религиозна и философска система.

 

БУДА ЗА ПОЗНАНИЕТО

„Не вярвайте на нищо, независимо къде сте го прочели или кой го е казал, дори аз да съм го казал, освен ако то не е в съгласие с вашия собствен здрав разум и ум.“

„Не вървете след никого, вървете само след себе си.“

“Нито майка ти, нито баща ти, нито някой друг твой родственик е в състояние да ти стори тъй голяма добрина, както собственият ти добре насочен ум.”

„Не вярвайте в нещо, просто защото сте го чули. Не вярвайте в нещо, просто защото някой го е казал или се носи като слух. Не вярвайте в нещо, просто защото е записано в религиозни книги. Не вярвайте в нещо само заради авторитета на вашите учители и по-възрастните. Не вярвайте в традициите, защото са били предавани в продължение на много поколения. Но, след наблюдение и анализ, когато установите, че нещо е в съгласие с разума и е за доброто и благото на всички, тогава го приемете и живейте според него.“

“Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия и въобще да не тръгнеш по него.”

БУДА ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

 „Животът не е проблем, който трябва да бъде решен, а реалност, която трябва да бъде преживяна.“

„Има само едно време, което е от съществено значение – това време е настоящето. Не живейте в миналото, не мечтайте за бъдещето, концентрирайте се изцяло върху настоящия момент!“

„Не вървете след никого, вървете само след себе си.“

„Да гледаш раждането и смъртта на съществата е все едно да гледаш движенията в някакъв танц. Животът е като проблясък на светкавицата в небето, преминава надолу като порой по стръмна планина.“

„Никой не ни спасява, ние сами спасяваме себе си. Никой не може и никой не би трябвало да го прави. Ние трябва сами да извървим пътя си.“

„Вашата цел в живота е да откриете своята цел и да й отдадете цялото си сърце и душа.“

„Ако не намерите никого, който да ви подкрепи по духовния път, вървете сами. Няма общуване с незрелите.”“

„Тази, която знае, че животът тече, не усеща износване или негодност, не се нуждае от поправка или ремонт.“

„Животът е вечно течаща река. Не дръжте нещата. Работете усилено.“

„Нека човек бъде внимателен в речта си, въздържан в ума си и да не върши нищо лошо със своето тяло. Нека пази тези три пътя на действие чисти и ще постигне пътеката, указана от мъдреците.”

БУДА ЗА СВОБОДАТА

„Цялата тайна на съществуването е да се избавите от страховете си. Никога не се страхувайте какво ще стане с вас, не бъдете зависими от никого. Само тогава, когато откажете всяка помощ, ще бъдете свободни.“

БУДА ЗА ЛЮБОВТА

 „Любовта е най-големият дар, който можете да дадете и получите.“

„Обичайте безусловно, без да очаквате нищо в замяна.“

„При липса на любов има страдание. Изпълни сърцето си с любов и бъди свободен.”

„Обичайте себе си и другите, защото любовта е същността на живота.“

„Прегърнете любовта и ще намерите истинското щастие.“

„Нека любовта бъде вашият водач във всички действия и решения.“

„Пътят на любовта е пътят на просветлението.“

„Омразата не се спира с омраза, а само с любов; това е вечното правило.“

„В края на краищата тези неща са най-важни:

Колко силно сте обичали? Колко пълноценно сте живели? Колко дълбоко сте били в Настоящето?“

„Ако истински обичате себе си, вие никога не бихте наранили друго същество.“

„Любовта е ключът към прекратяването на омразата и намирането на мир.“

„Разпространявайте любов и доброта, за да създадете мирен свят.“

„Ти самият, както всеки друг в цялата вселена, заслужаваш своята любов и привързаност.“

БУДА ЗА ЩАСТИЕТО

 „Десетки свещи могат да бъдат запалени от една, без да намалят нейния живот. Щастието не намалява, ако се споделя.“

„Няма път към щастието. Щастието е самият път.“

„Щастието не е да имаш много. Щастието е да даваш много.”

„Тайната на щастието не е да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.“

БУДА ЗА МИРА

„Мирът идва от разбирането и приемането на това, което е.“

„Мирът започва в теб самия.“

„Любовта е ключът към прекратяването на омразата и намирането на мир.“

„Търпението е мощен инструмент за намиране на мир.“

„Онези, които са освободени от обидни мисли, със сигурност намират мир.“

„Мирът идва отвътре. Не го търсете навън.“

БУДА ЗА КАРМАТА

„Вашите действия посяват семената на вашето бъдеще; това, което даваш, ще получиш.”

„Фокусирайте се върху настоящия момент; то съдържа истинската същност на кармата.“

„Вашата карма ви следва като вярна сянка, така че бъдете внимателни в мислите и действията си.“

„Кармата е справедлив съдник, който безпристрастно определя последствията за нашите дела.“

 

ДРУГИ АВТОРИ

                                                                                                        ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

Read Full Post »

Портрет на Яна Язова и цитат от нейно стихотворение.

Люба Тодорова Ганчева (1912-1974), с псевдоним Яна Язова, е  българска поетеса , писателка и драматург, живяла в преломното време на две епохи от историята на България – Царство България и Социалистическа България.Този факт, както и нейния безспорен литературен талант и непримиримост, определят трудният й, драматичен житейски път на човек, отстояващ с цената на всичко свойте естетически и социални възгледи.Забравена по времето на социализма, след 1989 г. посмъртно, Яна Язова е преоткрита и получава заслужено обществено признание, като заема полагащото й се място в българската литература.  Нейната поезия се характеризира с изключителна лиричност и емоционална дълбочина, с умело използване на символи и метафори, с характерен интимен егоцентризъм.Романите й „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, отразяват борбата на народа ни за свобода и национална идентичност и са съизмерими с мащаба на „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов.

 

МИСЛИ И АФОРИЗМИ НА ЯНА ЯЗОВА

ЗА ИСТОРИЯТА

„Човек, който не знае история, няма очи. Той никога не може да се възползва навреме от добрите примери и погубва своето дело в хиляди грешки, които са вършени преди него.“

“Без 30-ти юли при Плевен, би ли имало трите августовски дни на Шипка? Ако не бе имало Ксеркса, щеше ли някога да има Термопили? Ако не е имало Осман паша на 30-ти юли в Плевен, щеше ли да има Шипка?“

„Улиците са дом на революциите. Небето е техен покрив. Звездите са техен светилник. .. Революциите са бури на земята, наблюдавани от небето.“

„Великите хора, великите дела, великите събития приличат на обелиски, наблюдавани от своето човечество като от мравуняк, кой­то се движи около тяхното подножие. Колкото една мравка може да повдигне очи от подножието на гиганта и да го обхване с очите си, такава частица може да зърне и обикновеният човек от велико­то събитие, което се извършва пред очите му.
За да се обхванат с очи великите хора, великите дела, великите събития – нужно е разстояние.
Разстоянието е зрителната тръба на човечеството, дължината на която се мери по някой път с векове.“

ЗА ПОБЕДИТЕ И ПОРАЖЕНИЯТА

„Загубилият сражението не винаги бива победен.“

„Робите могат да се надяват на нещо добро само, ако до един станат войници!“

„Щом нашият робски живот е непроходима гора, ние ще станем вълци в нея!“

„Падението не е страшно, а е страшно да се примириш с падението и да го оправдаеш. Никой да не казва: Човешката съдба е да газим в калта!“

„Страхът от господаря е навик. А навикът – душата на човека.
Повдигнатият юмрук срещу господаря е съдба. За да се наложи една съдба, нужни са свръхчовешки сили.
Бойното кръщение е най-голямото изпитание в живота на един войник. Ала в живота на един роб е подвиг.“

ЗА ГЕРОИЗМА И ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ

„Кой е герой? Който презре наредбите на този свят, „прогнил от корен“, или презирайки, загине в безполезна борба срещу злото?
И коя е тази непреодолима сила, която отнима разума на хора­та, прави ги неблагоразумни и ги кара да връхлетят срещу хиляди непобедими опасности?
Коя бе тази сила, която направи Дякон Левски да излезе с обна­жен меч на пътя на съдбата и като загуби борбата, и като увисна на бесилото, да изглежда толкова велик?…
Тази сила не се ли казва любов!… Любов към ближния, към страдущия, към угнетения? Тази сила не пита, не се бави, не пре­смята ползи и загуби, не разглежда въпроса от никоя страна.
Тя веднага вдига меч и връхлита, за да се притече на помощ…

Любов!… Любов към ближния, към роба, към страдущия, към угнетения… Едни издигат меч да защитят слабия, други раздират ризата си на две, за да облекат голия, а има още и такива, които горят на клади, разпъват се на кръст и увисват на бесило, от любов към него.“

ЗА СОЦИАЛНИТЕ ПОРОЦИ

“Та какво ли сме ние сега? Полударовити или отдавна умрели таланти, които живеят с лихвите на миналото. И понеже талантът е угаснал, гледат, додето още имат що-годе име, да плячкосат де каквото има.”

“Колкото повече нашият идол е надут, отмъстителен и недосегаем в своята мъничка слава, толкова по-зле ни третира, толкова повече авторитет има той пред нас, толкова повече там се борят и самоизтребват зарад неговите сухи и безплодни амбиции.”

“И да са гении, и богове да са дори, ако щат и нова земя да направят, у нас, като не се боят от тях, ще им премълчат с най-спокойно сърце гениалното творение и ако не могат да го унищожат, организацията на бездарните души ще изтъкне някое човече, което да направи и то някаква земя. И ще го заобиколят и ще му викат: „Осанна!“. И ще съберат всичките си хора да викат, за да се не чуе за голямата Земя.“

“У нас трябва да тъпчеш, да презираш, да мачкаш и използваш невежеството на народа, за да не станеш за смях и да бъдеш господар.”

„Аз не се борих за власт, а за човещина! – каза той. – Но сега вече зная, че това, човещината, за която се борихме, цялата тази наша борба е била глупост!… Човекът не се бори за човещина! Той се ражда с нея, или се ражда без нея! Човещината не се носи от партия, а от човек!“

 

ДРУГИ АВТОРИ

ИНСТАГРАМ

 

Read Full Post »