Люба Тодорова Ганчева (1912-1974), с псевдоним Яна Язова, е българска поетеса , писателка и драматург, живяла в преломното време на две епохи от историята на България – Царство България и Социалистическа България.Този факт, както и нейния безспорен литературен талант и непримиримост, определят трудният й, драматичен житейски път на човек, отстояващ с цената на всичко свойте естетически и социални възгледи.Забравена по времето на социализма, след 1989 г. посмъртно, Яна Язова е преоткрита и получава заслужено обществено признание, като заема полагащото й се място в българската литература. Нейната поезия се характеризира с изключителна лиричност и емоционална дълбочина, с умело използване на символи и метафори, с характерен интимен егоцентризъм.Романите й „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, отразяват борбата на народа ни за свобода и национална идентичност и са съизмерими с мащаба на „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов.
МИСЛИ И АФОРИЗМИ НА ЯНА ЯЗОВА
ЗА ИСТОРИЯТА
„Човек, който не знае история, няма очи. Той никога не може да се възползва навреме от добрите примери и погубва своето дело в хиляди грешки, които са вършени преди него.“
“Без 30-ти юли при Плевен, би ли имало трите августовски дни на Шипка? Ако не бе имало Ксеркса, щеше ли някога да има Термопили? Ако не е имало Осман паша на 30-ти юли в Плевен, щеше ли да има Шипка?“
„Улиците са дом на революциите. Небето е техен покрив. Звездите са техен светилник. .. Революциите са бури на земята, наблюдавани от небето.“
„Великите хора, великите дела, великите събития приличат на обелиски, наблюдавани от своето човечество като от мравуняк, който се движи около тяхното подножие. Колкото една мравка може да повдигне очи от подножието на гиганта и да го обхване с очите си, такава частица може да зърне и обикновеният човек от великото събитие, което се извършва пред очите му.
За да се обхванат с очи великите хора, великите дела, великите събития – нужно е разстояние.
Разстоянието е зрителната тръба на човечеството, дължината на която се мери по някой път с векове.“
ЗА ПОБЕДИТЕ И ПОРАЖЕНИЯТА
„Загубилият сражението не винаги бива победен.“
„Робите могат да се надяват на нещо добро само, ако до един станат войници!“
„Щом нашият робски живот е непроходима гора, ние ще станем вълци в нея!“
„Падението не е страшно, а е страшно да се примириш с падението и да го оправдаеш. Никой да не казва: Човешката съдба е да газим в калта!“
„Страхът от господаря е навик. А навикът – душата на човека.
Повдигнатият юмрук срещу господаря е съдба. За да се наложи една съдба, нужни са свръхчовешки сили.
Бойното кръщение е най-голямото изпитание в живота на един войник. Ала в живота на един роб е подвиг.“
ЗА ГЕРОИЗМА И ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ
„Кой е герой? Който презре наредбите на този свят, „прогнил от корен“, или презирайки, загине в безполезна борба срещу злото?
И коя е тази непреодолима сила, която отнима разума на хората, прави ги неблагоразумни и ги кара да връхлетят срещу хиляди непобедими опасности?
Коя бе тази сила, която направи Дякон Левски да излезе с обнажен меч на пътя на съдбата и като загуби борбата, и като увисна на бесилото, да изглежда толкова велик?…
Тази сила не се ли казва любов!… Любов към ближния, към страдущия, към угнетения? Тази сила не пита, не се бави, не пресмята ползи и загуби, не разглежда въпроса от никоя страна.
Тя веднага вдига меч и връхлита, за да се притече на помощ…
Любов!… Любов към ближния, към роба, към страдущия, към угнетения… Едни издигат меч да защитят слабия, други раздират ризата си на две, за да облекат голия, а има още и такива, които горят на клади, разпъват се на кръст и увисват на бесило, от любов към него.“
ЗА СОЦИАЛНИТЕ ПОРОЦИ
“Та какво ли сме ние сега? Полударовити или отдавна умрели таланти, които живеят с лихвите на миналото. И понеже талантът е угаснал, гледат, додето още имат що-годе име, да плячкосат де каквото има.”
“Колкото повече нашият идол е надут, отмъстителен и недосегаем в своята мъничка слава, толкова по-зле ни третира, толкова повече авторитет има той пред нас, толкова повече там се борят и самоизтребват зарад неговите сухи и безплодни амбиции.”
“И да са гении, и богове да са дори, ако щат и нова земя да направят, у нас, като не се боят от тях, ще им премълчат с най-спокойно сърце гениалното творение и ако не могат да го унищожат, организацията на бездарните души ще изтъкне някое човече, което да направи и то някаква земя. И ще го заобиколят и ще му викат: „Осанна!“. И ще съберат всичките си хора да викат, за да се не чуе за голямата Земя.“
“У нас трябва да тъпчеш, да презираш, да мачкаш и използваш невежеството на народа, за да не станеш за смях и да бъдеш господар.”
„Аз не се борих за власт, а за човещина! – каза той. – Но сега вече зная, че това, човещината, за която се борихме, цялата тази наша борба е била глупост!… Човекът не се бори за човещина! Той се ражда с нея, или се ражда без нея! Човещината не се носи от партия, а от човек!“
ДРУГИ АВТОРИ
ИНСТАГРАМ
Вашият коментар