Алберт Швайцер (14 януари 1875 г.-4 септември 1965 г) е германски лекар, философ, теолог, органист, музиколог и общественик.
Носител на Нобелова награда за мир за 1952 г.
Всяка религия или философия, която не се основава на уважение към живота, не е истинска религия или философия.
Последният факт, който знанието може да открие е, че светът е проявление, всеобхватно и озадачаващо проявление на всеобщата воля за живот.
Истинската философия трябва да започне от най-непосредствения и всеобхватен факт на съзнанието: „Аз съм живот, който иска да живее, в среда на живот, който иска да живее“.
Докато не разшири кръга на състраданието си към всички живи същества, човекът няма да намери мир.
Най-голямото откритие на всяко поколение е, че човешките същества могат да променят живота си, като променят нагласите на своите умове.
Единственото важно нещо, когато тръгваме, ще бъдат следите на любовта, които сме оставили зад гърба си.
Успехът не е ключът към щастието. Щастието е ключът към успеха. Ако обичате това, което правите, ще бъдете успешни.
Човек не трябва да бъде ангел, за да бъде светец.
Целта на човешкия живот е да служи, да показва състрадание и воля да помага на другите.
Щастието е единственото нещо, което се умножава, когато го споделяте.
В живота на всеки, по някое време вътрешният му огън загасва. След това се разгаря при среща с друго човешко същество. Всички трябва да сме благодарни на онези хора, които възкресяват вътрешния ни дух.
Направи нещо чудесно, хората могат да го имитират.
Примерът не е най-важното при влиянието на другите. Той е единственото нещо.
На въпроса, дали съм песимист или оптимист, отговарям, че знанията ми са песимистични, но моята готовност и надежда са оптимистични.
В крайна сметка всичко попада на място. До тогава, смейте се на объркването, живейте за миговете и знайте, че всичко се случва по някаква причина!
Ако обичаш нещо толкова много, пусни го да си тръгне. Ако се върне, трябвало е да бъде; ако не, това никога не е било.
Има две средства за убежище от мизерията на живота – музика и котки.
Ние всички сме заедно, но всички ние умираме от самота.
Щастието е нищо повече от добро здраве и лоша памет.
О, небесний Отец, пази и благослови всичко, което има дъх, пази ги от всяко зло и ги остави да спят в мир.
Няма обособено време за правдата. Часът на истината – сега и винаги.
„В крайна сметка всичко попада на място. До тогава, смейте се на объркването, живейте за миговете и знайте, че всичко се случва по някаква причина!“
Други Автори: