АФОРИЗМИ

Емил Чоран (Emil Cioran, 1911-1995) е румънски философ и есеист. Известен е със своя песимистично екзистенциален мироглед. Неговите философски възгледи са близки до немския културен песимизъм на Шопенхауер, Нитче и Людвиг Клагес.Чоран първоначално пише на румънски, а след 1937 г, когато се премества в Париж, на френски.Стилът му е афористичен, провокативен, наситен понякога с мрачен хумор.Изследва теми като абсурда на живота, страданието, невъзможността за намиране на смисъл за човешкото съществуване и др.Живеейки  във Франция, Емил Чоран дълго време не бива признат и остава в сянката на Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си.Книгата му «Признания и проклятия», публикувана през 1987 г. затвърждава репутацията му на радикален песимист и майстор на афоризма.Тя (“Aveux et anatemes” ) e преведена на български през 2006 г.от издателство „Факел експрес“.

ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

„Фактът, че животът няма смисъл е причина да живеем – при това единствената.“

„Според всички доказателства, в света сме за да не правим нищо.“

„Животът вдъхва повече ужас от смъртта. Животът е голямото неизвестно.“

„Живея, само защото е в моята власт да умра, когато реша. Без идеята за самоубийство, щях да се самоубия веднага.“

„Ние сме родени за да съществуваме, а не да знаем, не да бъдем,  не да утвърждаваме себе си.“

ЗА СЪЗНАНИЕТО

„Това, което може да се каже е, че липсва реалност. Само това, което не успява да си проправи път в думите съществува и има значение.“

„Ние имаме убеждения, само ако не сме проучили нищо задълбочено.“

„Съзнанието е кошмарът на природата.“

ЗА БОГА И РЕЛИГИЯТА

„Ако истината не беше скучна, науката отдавна щеше да е премахнала Бога. Но Бог, както и светиите, са средство за бягство от скучната баналност на истината.“

„Няма нито един момент, в който да не съм съзнавал, че съм извън Рая.“

„Всичко живо е достойно за състрадание за това, че вече живее.“

„При гърците интересът към философията се пробужда в този момент, когато боговете са престанали да ги удовлетворяват.Рационалните понятия започват там, където свършва Олимп.Да мислиш, означава да престанеш да се прекланяш, означава да въстанеш против тайнствата и да провъзгласиш тяхната несъстоятелност.“

ЗА СМЪРТТА

„Да умреш, значи да смениш жанра, да се обновиш.“

„Всеки, който не е умрял в младостта си, рано или късно ще се разкайва за това.“

„При мен няма нито ненавист към живота, нито желание за смърт.Всичко, което бих искал,това е да не съм се раждал на този свят.От живота и смърта, предпочитам да не съм роден.Това е моята страст и колкото по-дълго живея, толкова тя става по-голяма.“

ЗА СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ

„Демокрацията е празник на посредствеността.“

„Човечеството обожава само онези, които го карат да загине.“

„Само едно нещо има значение: да се научиш да бъдеш губещият.“

„Една цивилизация е унищожена, само когато нейните богове са унищожени.“

„Проблеми трябва де се решават постоянно, защото историята е вечен кризис.“

„Човекът прави историята, историята се разделя с човека.Човекът, едновременно е творец и обект, двигател и жертва.“

„И народ повече няма.Има маса, освободена от всякакви високи идеали.“

„Като няма какво чудо да предложи, демокрацията е едновременно раят и гробницата на нацията.“

ЗА ЛИЧНОСТТА

„Аз съм просто инцидент. Защо приемате всичко толкова на сериозно?“

„Аз съм като счупена кукла, чиито очи са попаднали вътре.“

ЗА СВОБОДАТА

„Човек е и остава роб, докато не се излекува от надеждата.“

„Тиранията унищожава или укрепва индивида; свободата го изнервя, докато не стане нищо повече от марионетка. Човек има повече шансове да се спаси чрез ада, отколкото чрез рая.“

ЗА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА

„Никое човешко същество не е по-опасно от тези, които са пострадали заради вяра.“

„Разхождам се из гробището Монпарнас.Всички тук, млади и стари, са строили планове за бъдещето.Вече не строят.Като добър ученик, вдъхновен от техния пример, като се върнах вкъщи се заклех никога да не правя никакви планове.Разходката, несъмнено, се оказа полезна.“

ЗА ЩАСТИЕТО

„Ако искате да сте щастливи, не ровете в паметта си.“

ДРУГИ АВТОРИ

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ И В ИНСТАГРАМ

Read Full Post »

Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 г – 2 ноември 1950 г ) е виден британски писател от ирландски произход –драматург, есеист, уважаван театрален критик и общественик. С повече от 60 пиеси в сферата на сатирата и историческата алегория, той става водещ драматург на своето време. Неповторими са  блясъка и остротата на неговото афористично мислене, отразяващо природата на  човека  в нейната противоречива  стихийност . През 1925 г. Бърнард Шоу получава “ Нобелова награда за литература“.

 

Разумният човек се адаптира към света; неразумният продължава да адаптира света към себе си. Следователно целият напредък зависи от неразумния човек.

В края на краищата погрешният път винаги води за някъде.

Животът ни се оформя не толкова от нашия опит, колкото от нашите очаквания.

Ние сме разумни не от спомена за нашето минало, а от отговорността  за нашето бъдеще.

Свободата означава отговорност. Ето защо повечето хора се страхуват от нея.

Демокрацията е устройство, което гарантира, че няма да бъдем управлявани по-добре, отколкото заслужаваме.

Всички велики истини започват като богохулства.

Пазете се от лъжливото знание; то е по-опасно от невежеството.

Дейността е единственият път към знанието.

Имитацията не е само най-искрената форма на ласкателство. Тя е най-искрената форма на учене.

Успехът не се състои в това, никога да не правите грешки, а в това, никога да не правите същите грешки втори път.

И оптимистите, и песимистите допринасят за обществото. Оптимистът e изобретил самолета, песимистът -парашута.

Единственият човек, който действа разумно, е моят шивач. Той ми снема мярката всеки път, когато ме види. Всички останали вървят по старите си мерки.

Тези, които не могат да променят мнението си, не могат да променят нищо.

Най-лошият грях … е … да бъдете безразлични.

Мълчанието е най-съвършеното изражение на презрението.

Сега, когато се научихме да летим като птици , да плуваме под вода като риби, ни липсва едно нещо – да се научим да живеем на земята като човешки същества.

Човек никога не ви казва нищо, докато не му противоречите.

Единственият начин да избегнете нещастието е да нямате достатъчно свободно време да се чудите дали сте щастлив или не.

Отнасяйте се към приятеля си като към човек, който някой ден може да ви стане враг; към врага си – като към  човек, който някой ден може да стане ваш приятел.

Щастлив е човекът, който може да изкарва прехраната си със своето хоби.

Пиесата имаше голям успех, но с публиката провалът беше невероятен .

Най-искрената форма на любовта е любовта към храната.

Модата не е нищо друго освен предизвикана епидемия.

Бих искал да ви взема на сериозно, но това би било обида за вашата интелигентност.

Отдавна се научих, никога да не се боря с прасе. Вие се оплесквате, а  на прасето, това му харесва.

Социалист е някой, който няма нищо, но е готов да го раздели равномерно на всички.

Танцът е вертикален израз на хоризонтално желание.

Не че аз съм толкова умен;така е, защото всички останали са толкова глупави.

Ако вие имате ябълка и аз имам ябълка и ако ние си обменим тези ябълки, то и при вас, и при мен ще остане по една ябълка. Но ако вие имате идея и аз имам идея и ние обменим нашите идеи, то всеки от нас ще има по две идеи.

Вижте още:

Други Автори

Read Full Post »

Албер Камю (7 ноември 1913 г.- 4 януари 1960 г) е френски писател, драматург, журналист и философ.
Той е един от ярките представители на екзистенциализма във Франция. Носител е на Нобелова награда за литература през 1957 г.

 

В средата на зимата открих, че вътре в мен е непобедимото лято. 

Не ходи пред мен; може да не те последвам. Не ходи зад мен; може да не те заведа. Ходи до мен; просто бъди мой приятел.

Животът е безсмислен, но си струва да живееш, стига да признаеш, че е безсмислено.

Никога няма да бъдете щастливи, ако продължите да търсите това, от което се състои щастието. Никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота.  

За да бъдем щастливи, не трябва да сме прекалено загрижени за другите. 

Четирите условия на щастието: живот на открито, любов към друго същество, свобода от амбиции, творчество.

Намерете вашето щастието в себе си.

Човекът е единственото същество, което отказва да бъде това, което е. 

Човекът е по-скоро човек чрез нещата, които пази за себе си, отколкото чрез онези, за които говори.

Трябва ли да се самоубия или да си поръчам чаша кафе?

Но в крайна сметка човек се нуждае от повече смелост за да живее, отколкото да се самоубие. 

Актът на любовта е изповед.

Който не дава нищо, няма нищо. Най-голямото нещастие, не е да не ни обичат, а ние да не обичаме.

Силното чувство носи със себе си собствената си вселена, великолепна или ужасна, според случая.

Есента е втората пролет, когато всеки лист е цвете. 

Знам само един дълг и това е да обичаш.

Истинската щедрост към бъдещето се състои в това, да дадем всичко на настоящето. 

Единственият начин да се справите с един несвободен свят е да станете толкова абсолютно свободни, че самото ви съществуване да е акт на бунт.

Демокрацията не е законът на мнозинството, а защитата на малцинството.

Измислицата е лъжата, чрез която казваме истината.

Безделието е фатално само за посредствеността.

Има само един наистина сериозен философски въпрос и това е въпроса за самоубийството. Да се реши, дали животът трябва или не си струва да се живее, значи да се отговори на основния въпрос на философията. Всичко останало – дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или дванадесет категории – идва след това. 

Ние вървим напред, но нищо не се променя.

„Не ходи пред мен; може да не те последвам. Не ходи зад мен; може да не те заведа. Ходи до мен; просто бъди мой приятел.“

 

Други Автори

 

Вижте още:

 

Read Full Post »

Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено, с важната си роля по време на  Втората световна война.

 

Цената на величието е отговорност.

Нация, която забравя миналото си, няма бъдеще.

Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба.

Ако Великобритания трябва да избере между Европа и откритото море, тя винаги трябва да избира откритото море.

Казано е, че народовластието е най-лошата форма на управление, но не сме открили по-добра.

Дипломацията е изкуството да казваме на хората да отидат в ада, по такъв начин, че да поискат указания.

Политикът трябва да може да предскаже какво ще стане утре, след седмица, след месец и след година. А после да обясни, защо това не е станало.

Колкото и да е красива стратегията, понякога трябва да погледнете резултатите.

Добрата реч трябва да бъде като полата на жената: достатъчно дълга, за да покрие темата и достатъчно къса, за да създаде интерес.

Най-общо казано, кратките думи са най-добри, а старите думи са най-добри от всички.

Всичко, което съм искал е било в съгласие с моите желания, но след съзидателни прения.

Нещата не се случват с мен. Аз се случвам с нещата!

Човек е толкова голям, колкото големи са нещата, които го карат да се ядосва.

Социалистите считат за порок печалбата, а аз — загубата.

Никога няма да стигнете до местоназначението си, ако спирате и хвърляте камъни по всяко куче, което лае.

Ако преминете през ада, продължете.

Страхът е реакция. Куражът е решение.

Успехът се състои в преминаване от неуспех към неуспех, без загуба на ентусиазъм.

Джин и тоник са спасили живота и умовете на англичаните от всички лекари в империята.

Няма такова нещо като добър данък.

Когато орлите мълчат, папагалите започват да дразнят.

Лъжата е обиколила половината от света, преди истината да получи шанс, да си обуе панталоните.

Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.

Един павиан в гората е въпрос на легитимна спекулация; един павиан в зоологическата градина е обект на публично любопитство; но един павиан в леглото на съпругата ви е причина за най-сериозна загриженост.

 

Други Автори

 

Вижте още:

Read Full Post »