Эммануил Яковлевич Герман (литературен псевдоним-Эмиль Кроткий)
е роден на 07.01.1893. г.в с.Зинковци, Хмелницка област,Украйна;
починал на 10.02.1963 г в Москва, Русия.
Поет, сатирик, автор на фейлетони и афоризми.
Славеят е взел качеството, а врабците — количеството.
Барабанът може да заглуши целият оркестър, но не може да го замени.
Той оправдаваше своите грешки с това, че живееше за пръв път.
Ние убиваме времето, а времето убива нас.
Бъдещето се прави днес.
В училището на живота неуспяващите не ги оставят да повтарят.
Животът е училище, но не бързайте да го завършите.
В запалена къща не се сменят пердета.
Бракът е мирно съвместно съществуване между две нервни системи.
Ако искаш да бъдеш пред класиците, пиши предисловия към тях.
За да не изостане от живота, той ходеше на всички погребения.
Забравената мисъл винаги ни се струва значителна.
Той имаше добра памет за лошото и лоша памет за доброто.
Лицето и беше много подходящо за участие в радиопредаване.
Когато локомотивът търси нови пътища, вагоните излизат от релсите.
Котката си мечтаеше за крила: искаше й се да опита от летящите мишки.
Той отдавна се смяташе за известен писател, но никой не знаеше за това.
Няколко десетки нови години правят човека стар.
Тя говореше малко френски и много – по телефона.
Не греши само този, който нищо не прави.Но е грешка и нищо да не правиш.
Колкото по-близо сме до залеза, толкова по-дълги са сенките на спомените.
Директорът излезе за минутка.Обадете се след един час.
На всеки своето, на нас – и чуждото.
Всичко можеш да преживеееш, освен своята смърт.
„Във всеки мраморен блок се крие статуя.
Дойде му мисъл в главата, но като не завари никой си отиде.
На всеки удар може да се отвърне, освен на слънчевия.