АФОРИЗМИ

Мишел дьо Монтен (28 февруари 1533г- 23 септември 1592г) е един от най-значимите философи на френския Ренесанс.Като писател е известен с популяризирането на есето като литературен жанр.  Автор е на масивния том „Опити“, който съдържа едни от най-добрите есета написани някога.

Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как вие сте я използували.

Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото истинността лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.

Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.

Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.

Най-доброто държавно устройство за всеки народ е това, което е съхранило неговата цялост.

Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.

Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.

Смъртта на един е начало на живота на друг.

В природата няма нищо безполезно.

Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.

Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.

Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.

Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самия човек.

Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.

Учеността, като такава, сама по себе си е нещо безлично…По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.

За да обучиш друг трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.

Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.

Който се страхува от страданията, вече страда от страх.

От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.

По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.

Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.

Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.

Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.

При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Хората трябва да знаят, че в театъра на живота само на Бог и на ангелите е позволено да бъдат зрители.

Природата се побеждава само вслушвайки се в нейните закони.

Времето е най-великият новатор.

Колкото и да са формите на държавно управление, в науката винаги е била и ще бъде само една – формата на свободата.

Ние толкова можем, колкото знаем. Знанието е сила.

Мислите, подобно на хората, имат своята младост.

Истината е дъщеря на времето, а не на авторитета.

Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.

В тъмното всички цветове са еднакви.

Благоденствието разкрива нашите пороци, а бедствията – нашите добродетели.

Никаква страст не омагьосва човека така, както любовта и завистта.

Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.

Любовта към родината започва със семейството.

Няма нищо по-страшно от самия страх.

Колкото по-малка е заслугата, толкова по-гръмка е похвалата.

Четенето прави човека знаещ, беседата – находчив, а навика да записва – точен.

Предпазливостта в думите е най-високото красноречие.

Не онова, което печелим, а което спестяваме ни прави богати; не онова, което четем, а онова, което запомняме ни прави учени.

Парите са като тор – ако не ги разхвърляш, оттях има малка полза.

Парите са добър слуга, но лош стопанин.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »