АФОРИЗМИ

Джек Лондон (12 януари 1876 – 22 ноември 1916) е американски писател,класик в американската литература, автор на над 50 книги и около двеста разкази, отразяващи живота в неговата вечна игра и борба за съществуване. Световно известни са романите му „Морският вълк“, „Белият зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“.

Животът е толкова кратък. Бих предпочел да изпея една моя песен, отколкото да интерпретирам хиляда.

Подобаващата функция на човека е да живее,  не да съществува. Няма да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Ще използвам времето си.

Не живея за това, което светът мисли за мен, а за това, което аз мисля за себе си.

Но аз съм аз. И аз няма да подчиня вкуса си на единодушното решение на човечеството.

Аз съм безнадежден материалист. Гледам на  душата като нищо друго освен симулация на дейностите на организма плюс личните навици,  плюс наследените навици, спомени, преживявания на организма. Вярвам, че когато ще съм мъртъв, ще съм мъртъв. Вярвам, че с моята смърт аз ще съм също толкова заличен, колкото и последния  комар, който вие и аз смачкахме.

Аз съм преди всичко бял човек и едва тогава социалист.

Ревнувах и затова обичах.

Любовта е сбор от всички изкуства, тъй като тя е причината за тяхното съществуване.

Любовта не може по самата си природа да бъде спокойна или задоволена. Тя е неспокойствие, неудовлетвореност. 

Човек рядко прави подходяща оценка за жената си, поне докато не бъде лишен от нея.

Да можеш да забравиш означава здрав разум.

Някои истини са по-верни от други.

Има неща, по-големи от нашата мъдрост, извън нашето правосъдие. Правилно или неправилно е това, не можем да кажем и не трябва да съдим.

Човекът с тояга е създателя на закона.

Интелигентните мъже са жестоки. Глупавите мъже са чудовищно жестоки.

Не всички чудовища имат зъби.

Покажи ми мъж с татуировка и ще ти покажа един човек с интересно минало.

Благоденствието означава влияние.

Най-голямото изкуство е завладяването на човека.

Играта на живота е добра, макар че целият живот може да бъде наранен и въпреки, че целият живот губи играта, в края на краищата.

Има само един начин да се постави началото и той е като започнете; и да започнете с упорита работа и търпение, подготвени за всички разочарования.

Човекът винаги получава по-малко, отколкото изисква от живота.

Кокал подхвърлен на кучето не е благотворителност. Благотворителността е кокал, споделен с кучето, когато вие сте толкова  гладни колкото и  кучето.

Нямайки нови приятели, нищо не остана за него, освен да чете.

Възрастта никога не е толкова стара, колкото младостта ще я премери.

Вижте още:

Други Автори

Read Full Post »

Мишел дьо Монтен (28 февруари 1533г- 23 септември 1592г) е един от най-значимите философи на френския Ренесанс.Като писател е известен с популяризирането на есето като литературен жанр.  Автор е на масивния том „Опити“, който съдържа едни от най-добрите есета написани някога.

Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как вие сте я използували.

Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото истинността лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.

Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.

Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.

Най-доброто държавно устройство за всеки народ е това, което е съхранило неговата цялост.

Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.

Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.

Смъртта на един е начало на живота на друг.

В природата няма нищо безполезно.

Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.

Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.

Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.

Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самия човек.

Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.

Учеността, като такава, сама по себе си е нещо безлично…По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.

За да обучиш друг трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.

Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.

Който се страхува от страданията, вече страда от страх.

От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.

По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.

Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.

Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.

Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.

При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Един от най-големите художници на ХХ век.
Представител на авангардните течения в изкуството кубизъм и сюреализъм.
Роден е на 25 октомври 1881 г. Малага, Испания.
Умира на 91 г. в Мужен, Франция на 8 април 1973 г.

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.
Действието е основният ключ към успеха.

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.

Аз не търся, аз намирам.

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.

Любовта е най-добрият възстановител.Ние не стареем, ние съзряваме.

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.

Ако истината е само една, то няма да може да се нарисуват стотици платна на една и съща тема.

Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.

Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.

И сред хората копията са повече от оригиналите.

Искам да живея като беден човек с много пари.

Никога няма да прекосиш океана, докато не се осмелиш да изгубиш брега от очи.

Други Автори

Виж още:

Read Full Post »

Най-влиятелният от учените и философите на древността.

Първият мислител, който изучава и изследва всички аспекти на познанието в онази епоха. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание.

Роден е 384 г. пр.н.е.  в античния Стагира, полуостров Халкидики. Почива на 62 г. през 322 г. пр.н.е. в Халкида,остров Евбея.

О, приятели мои! На света няма приятели!

По-добре под властта на закона, отколкото под тази на индивида.

Всекиму е присъщо да греши, но само глупавият упорства в грешката.

Голото тяло не е причина за срам. Срамувайте се от това, което мислите за него.

Да бъдеш добър човек и да бъдеш добър гражданин не винаги е едно и също нещо.

Законът е ред, а добрият закон е добър ред.

Навикът във всичко да се търси смешното е най-явният признак за посредственост — защото смешното винаги е на повърхността.

Нещастието сплотява хората.

Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.

Разумният търси не това, което е приятно, а това, което го спасява от неприятностите.

И от врага на много нещо може да се научи мъдрият.

Умът е не само в знанието, но и умението то да се прилага.

Аристотел не винаги е Аристотел.

Добре започнатото е наполовина свършено.

Да живееш означава да създаваш вещи, а не да ги придобиваш.

Сериозното се разрушава от смеха, смехът – от сериозното.

Човекът вън от обществото е или бог, или звяр.

Не е имало досега нито един велик ум, без примеси на безумие.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »