АФОРИЗМИ

Ерих Фром (23 март 1900 г. – 18 март 1980 г. ) е световноизвестен германски социолог, философ, социален психолог и психоаналитик, представител на Франкфуртската школа.

Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.

Главната задача на човека в живота е да се роди, т.е. да се превърне в това, което потенциално е. Най-важният продукт на неговото усилие е неговата личност.

Не човекът, който има много, а човекът, който е много представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!

Животът е постоянен процес на възраждане. Трагедията на живота на мнозинството от нас се състои в това, че умираме така и неуспели напълно да се родим.

Утвърждаването на собствения живот, щастието, израстването и свободата се коренят в способността на човек да обича.

Любовта е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществуване.

Незрялата любов казва: „Обичам те, защото имам нужда от теб“. Зрелата любов казва „Имам нужда от теб, защото те обичам“.

Хората не виждат, че основният въпрос не е: „Обичах ли?“ което до голяма степен е въпросът: „Одобрен ли съм? Защитен ли съм аз?“ Основният въпрос е: „Мога ли да обичам?

Даването е най-високият израз на силата.

Отнема малко време да кажете на някого, че го обичате, но това отнема цял живот, за да го докажете.

Най-голямата нужда на човека е да преодолее нашата отделеност, да излезе от затвора на нашата самота.

Да се ??пазим от скръбта на всяка цена можем да постигнем само на цената на пълно откъсване, което изключва възможността да изпитаме щастие

Щастието не изключва тъга – ако човек реагира на живота, понякога е щастлив и понякога тъжен. Важното е, че той реагира.

Съвременният човек живее под илюзията, че знае какво иска, докато всъщност иска това, което той трябва да иска.

Желанието за власт не се обуславя от сила, а от слабост.

Когато се изкачваме на обществената стълба, злобата носи по-дебела маска.

Когато хората не могат повече да се оправят с помощта на Бог, те се обръщат към религията.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Конфуций (на китайски: 孔夫子, Кун Фудзъ) е китайски мислител и философ.
Той е една от най-влиятелните личности в  световната история и религия.
Роден е през 551 пр.н.е. в град Цюфу, в древното китайско княжество Лу (в наши дни – част от провинция Шандун), където и умира на 72 г. през 479 г. пр.н.е.

Трудно се намира черна котка в тъмна стая, особено когато тя не е там.

Не се безпокой от това, че хората не те познават, обезпокоително е, ако ти не познаваш хората.

Да се преборим с лошите навици днес е по-лесно, отколкото утре.

Благородният човек живее в съгласие с другите хора, но не се води по тях; обикновеният човек следва другите хора, но не живее в съгласие с тях.

Ако нямаш лоши мисли, няма да имаш и лоши постъпки.

Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш.

На този, който знае всички отговори, не са му задавани всички въпроси.

Ако направите грешка и не я поправите, това се казва грешка.

Животът наистина е прост, но ние настойчиво го правим сложен.

Изучете миналото, ако искате да предвидите бъдещето.

Преди да тръгнете по пътя на отмъщението, изкопайте два гроба.

Уважавайте себе си и другите ще ви уважават.

Мълчанието е истински приятел, който никога не ви предава.

Атакувайте злото вътре в себе си, вместо да атакувате злото, което е в другите.

Човек който си задава въпроси е глупак за минута, човек който не си задава въпроси е глупак за цял живот.

Бижуто не може да се полира без триене, човек не може да се усъвършенства без изпитания.

И не забравяй, без значение е къде ще отидеш, Ти си там.

Забравете нараняванията, но никога не забравяйте добрините.

Началото на мъдростта е да наричате нещата с истинското им име.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »