Емил Чоран (Emil Cioran, 1911-1995) е румънски философ и есеист. Известен е със своя песимистично екзистенциален мироглед. Неговите философски възгледи са близки до немския културен песимизъм на Шопенхауер, Нитче и Людвиг Клагес.Чоран първоначално пише на румънски, а след 1937 г, когато се премества в Париж, на френски.Стилът му е афористичен, провокативен, наситен понякога с мрачен хумор.Изследва теми като абсурда на живота, страданието, невъзможността за намиране на смисъл за човешкото съществуване и др.Живеейки във Франция, Емил Чоран дълго време не бива признат и остава в сянката на Жан-Пол Сартр и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си.Книгата му «Признания и проклятия», публикувана през 1987 г. затвърждава репутацията му на радикален песимист и майстор на афоризма.Тя (“Aveux et anatemes” ) e преведена на български през 2006 г.от издателство „Факел експрес“.
ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА
„Фактът, че животът няма смисъл е причина да живеем – при това единствената.“
„Според всички доказателства, в света сме за да не правим нищо.“
„Животът вдъхва повече ужас от смъртта. Животът е голямото неизвестно.“
„Живея, само защото е в моята власт да умра, когато реша. Без идеята за самоубийство, щях да се самоубия веднага.“
„Ние сме родени за да съществуваме, а не да знаем, не да бъдем, не да утвърждаваме себе си.“
ЗА СЪЗНАНИЕТО
„Това, което може да се каже е, че липсва реалност. Само това, което не успява да си проправи път в думите съществува и има значение.“
„Ние имаме убеждения, само ако не сме проучили нищо задълбочено.“
„Съзнанието е кошмарът на природата.“
ЗА БОГА И РЕЛИГИЯТА
„Ако истината не беше скучна, науката отдавна щеше да е премахнала Бога. Но Бог, както и светиите, са средство за бягство от скучната баналност на истината.“
„Няма нито един момент, в който да не съм съзнавал, че съм извън Рая.“
„Всичко живо е достойно за състрадание за това, че вече живее.“
„При гърците интересът към философията се пробужда в този момент, когато боговете са престанали да ги удовлетворяват.Рационалните понятия започват там, където свършва Олимп.Да мислиш, означава да престанеш да се прекланяш, означава да въстанеш против тайнствата и да провъзгласиш тяхната несъстоятелност.“
ЗА СМЪРТТА
„Да умреш, значи да смениш жанра, да се обновиш.“
„Всеки, който не е умрял в младостта си, рано или късно ще се разкайва за това.“
„При мен няма нито ненавист към живота, нито желание за смърт.Всичко, което бих искал,това е да не съм се раждал на този свят.От живота и смърта, предпочитам да не съм роден.Това е моята страст и колкото по-дълго живея, толкова тя става по-голяма.“
ЗА СОЦИАЛНИЯ ЖИВОТ
„Демокрацията е празник на посредствеността.“
„Човечеството обожава само онези, които го карат да загине.“
„Само едно нещо има значение: да се научиш да бъдеш губещият.“
„Една цивилизация е унищожена, само когато нейните богове са унищожени.“
„Проблеми трябва де се решават постоянно, защото историята е вечен кризис.“
„Човекът прави историята, историята се разделя с човека.Човекът, едновременно е творец и обект, двигател и жертва.“
„И народ повече няма.Има маса, освободена от всякакви високи идеали.“
„Като няма какво чудо да предложи, демокрацията е едновременно раят и гробницата на нацията.“
ЗА ЛИЧНОСТТА
„Аз съм просто инцидент. Защо приемате всичко толкова на сериозно?“
„Аз съм като счупена кукла, чиито очи са попаднали вътре.“
ЗА СВОБОДАТА
„Човек е и остава роб, докато не се излекува от надеждата.“
„Тиранията унищожава или укрепва индивида; свободата го изнервя, докато не стане нищо повече от марионетка. Човек има повече шансове да се спаси чрез ада, отколкото чрез рая.“
ЗА ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА
„Никое човешко същество не е по-опасно от тези, които са пострадали заради вяра.“
„Разхождам се из гробището Монпарнас.Всички тук, млади и стари, са строили планове за бъдещето.Вече не строят.Като добър ученик, вдъхновен от техния пример, като се върнах вкъщи се заклех никога да не правя никакви планове.Разходката, несъмнено, се оказа полезна.“
ЗА ЩАСТИЕТО
„Ако искате да сте щастливи, не ровете в паметта си.“
