АФОРИЗМИ

Рабиндранат Тагор (1861-1941)- индйски писател, поет, философ и общественик .
Политически съмишленик на Махатма Ганди. Тагор е първият неевропеец носител на Нобелова награда (1913 г).

ИСТИНАТАТА

Водата в съда е искряща; водата в морето е тъмна. Малката истина има думи, които са ясни; голямата истина има голямо мълчание.

Истината се разкрива в красотата.

Фактите са много, но истината е една.

РАБИНДРАНАТ  ТАГОР ЗА БОГА

Докато Бог очаква Неговия храм да бъде изграден от любов, то човекът носи камъни.

Ако не сте намерили Бог в собствената си душа, целият свят ще ви се стори безсмислен.

Бог не е нито явен, нито невидим; Той не се разкрива, нито остава неразкрит; няма думи, които да кажат това, което е Той.Той е без форма, без качество, без разпад.

За да намерите Бог, трябва да приемете всичко.

Всяко дете идва с посланието, че Бог все още не е обезкуражен от човека.

ЗА ЛЮБОВТА

Ние живеем в света, когато го обичаме.

Любовта дава красота на всичко, до което се докосва.

Най-големите промени в женската природа се пораждат от любов, при мъжа –  от амбиция.

Дарът на любовта не може да бъде даден, той чака да бъде приет.

РАБИНДРАНАТ  ТАГОР ЗА  ВЯРАТАТА, САМОЧУВСТВИЕТО , УСПЕХА

Вярата е птицата, която усеща светлината, когато зората е все още тъмна.

Звездите не се страхуват да изглеждат като светулки.

Ако не успея да мина през една врата, ще мина през друга врата – или ще направя врата. Нещо страхотно ще дойде, без значение, колко тъмно е настоящето.

„Ти си голямата капка роса под листото на Лотоса, аз съм по-малката капка , от горната му страна“ – каза росата на езерото.

Претоварването е враг на постижението. Спокойната сила, която възниква от дълбок и неизчерпаем източник е това, което носи успех.

Пеперудата брои не месеци, а моменти и има достатъчно време.

РАБИНДРАНАТ  ТАГОР  ЗА СОЦИАЛНАТА ХАРМОНИЯ

Ние получаваме свободата, когато сме платили пълната цена.

Проблемът не е в това, как да се унищожат всички различия, а как да се обединят всички различия.

Който е твърде зает да прави добро, не намира време да бъде добър.

Тези, които притежават много, трябва да се страхуват много.

Слабите могат да бъдат ужасни, защото се опитват яростно да изглеждат силни.

Човекът е по-лош от животно, когато е животно.

Най-голямото  богатство се постига , когато се откажете от прекомерни желания.

ЗА СМЪРТТА

Основното желание на живота е желанието за съществуване.

И понеже аз обичам този живот, знам, че ще обичам и смъртта.

Смъртта не потушава светлината; тя е само гасенето на лампата, когато зората е дошла.

Нощта целуна отмиращия ден с шепот: „Аз съм смъртта, майка ти, от мен ще получиш ново раждане.“

Човекът е безсмъртен, затова трябва да умира безкрайно. Защото животът е творческа идея; той може да открие себе си само в променящите се форми.

РАБИНДРАНАТ  ТАГОР ЗА  СМИСЪЛА  НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Самият живот е странна смес. Трябва да го вземем така, както е,  да се опитаме да го разберем и след това,  да го подобрим.

Ако плачеш, защото слънцето е излязло от живота ти, сълзите ти ще ти попречат да видиш звездите.

Най-важният урок, който човек може да научи от живота, не е в това, че има болка в този свят а, че е възможно да я превърне в радост.

Не оставих никакви следи от крила във въздуха, но се радвам, че летях.

Този, който засажда дървета, знаейки, че никога няма да седне под сянката им, вече е започнал да разбира смисъла на живота.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Ерих Фром (23 март 1900 г. – 18 март 1980 г. ) е световноизвестен германски социолог, философ, социален психолог и психоаналитик, представител на Франкфуртската школа.

Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.

Главната задача на човека в живота е да се роди, т.е. да се превърне в това, което потенциално е. Най-важният продукт на неговото усилие е неговата личност.

Не човекът, който има много, а човекът, който е много представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!

Животът е постоянен процес на възраждане. Трагедията на живота на мнозинството от нас се състои в това, че умираме така и неуспели напълно да се родим.

Утвърждаването на собствения живот, щастието, израстването и свободата се коренят в способността на човек да обича.

Любовта е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществуване.

Незрялата любов казва: „Обичам те, защото имам нужда от теб“. Зрелата любов казва „Имам нужда от теб, защото те обичам“.

Хората не виждат, че основният въпрос не е: „Обичах ли?“ което до голяма степен е въпросът: „Одобрен ли съм? Защитен ли съм аз?“ Основният въпрос е: „Мога ли да обичам?

Даването е най-високият израз на силата.

Отнема малко време да кажете на някого, че го обичате, но това отнема цял живот, за да го докажете.

Най-голямата нужда на човека е да преодолее нашата отделеност, да излезе от затвора на нашата самота.

Да се ??пазим от скръбта на всяка цена можем да постигнем само на цената на пълно откъсване, което изключва възможността да изпитаме щастие

Щастието не изключва тъга – ако човек реагира на живота, понякога е щастлив и понякога тъжен. Важното е, че той реагира.

Съвременният човек живее под илюзията, че знае какво иска, докато всъщност иска това, което той трябва да иска.

Желанието за власт не се обуславя от сила, а от слабост.

Когато се изкачваме на обществената стълба, злобата носи по-дебела маска.

Когато хората не могат повече да се оправят с помощта на Бог, те се обръщат към религията.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Свами Вивекананда (12 януари 1863 – 4 юли 1902 г.) e известен индуистки гуру и влиятелен социален реформатор в Индия през 19 век.
Той е с изключителни заслуги за представянето на индийските философски системи Веданта и Йога в Западния свят.

Бог не ми даде всичко, което исках. Но Той ми даде всичко, от което имах нужда!  

Никога не казвайте „НЕ“, Никога не казвайте „Не мога“, защото сте безкрайни. Цялата сила е ВЪВ ВАС. Можете да направите всичко.

Никога не губете вяра в себе си; можете да правите всичко във вселената.

Не понижавайте целите си до нивото на вашите способности. Вместо това, повишете способностите си до височината на вашите цели.

В един ден, когато не срещнете проблеми, може да сте сигурни, че пътувате по грешен път. 

Ние жънем това, което посеем. Ние сме създателите на собствената си съдба. 

Най-великата религия трябва да бъде вярна на собствената ви природа. Вярвайте в себе си.  

Вярвайте в себе си и светът ще бъде в краката ви. 

Ние сме онова, което нашите мисли са ни направили. Така, че се грижете за това което мислите. Думите са вторични. Мислите живеят; те пътуват далеч.  

Не можеш да повярваш в Бога, докато не повярваш в себе си. 

Силата е Живот, Слабостта е Смърт. Разширяването е Живот, Свиването е смърт. Любовта е Живот, Омразата е Смърт.  

Нито търсете, нито отбягвайте, приемете това, което идва.

Реалната свобода не е просто да правиш това, което ти харесва, но и да не правиш това, което ти харесва.

Комфортът не е тест за истината. Истината често е далеч от удобството. 

Направете едно нещо в даден момент и докато го правите, вложете цялата си душа в него, изключвайки всичко останало. 

Когато извършвате някаква работа, не мислете за нищо извън нея. Извършете я като поклонение, като най-висше боготворене, на което посвещавате целия си живот в момента.

Книгите са безкрайни по брой и времето е кратко. Тайната на знанието е да се вземе това, което е от съществено значение. Вземете това и се опитайте да го приложите. 

Истината може да бъде изложена по хиляди различни начини, и всеки от тях може да е верен. 

Светът е великото училище, където стигаме, за да станем силни. 

Всички сили във Вселената вече са наши. Ние сме тези, които сме сложили ръцете си пред очите ни и викаме, че е тъмно. 

Самата причина за съществуването на природата е за образованието на душата. 

Това е тайната на духовния живот: да мисля, че съм Атман, а не тяло, и че цялата тази вселена с всичките й отношения, с всичките й добри и всичките злини, е само серия от картини. сцени на платно …на което съм свидетел.

Силите на ума са като лъчите на слънцето, когато са концентрирани, те осветяват. 

Само чрез практика и без привързаност можем да завладеем ума.

Докато изискваме от някой друг да ни прави щастливи, ние сме роби.

Ако наистина искате да прецените характера на един човек, не гледайте неговите велики постижения. Гледайте, как човек върши ежедневните си дейности..

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »