Мишел дьо Монтен (28 февруари 1533г- 23 септември 1592г) е един от най-значимите философи на френския Ренесанс.Като писател е известен с популяризирането на есето като литературен жанр. Автор е на масивния том „Опити“, който съдържа едни от най-добрите есета написани някога.
Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как вие сте я използували.
Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото истинността лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.
Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.
Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.
Най-доброто държавно устройство за всеки народ е това, което е съхранило неговата цялост.
Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.
Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.
Смъртта на един е начало на живота на друг.
В природата няма нищо безполезно.
Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.
Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.
Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.
Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самия човек.
Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.
Учеността, като такава, сама по себе си е нещо безлично…По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.
За да обучиш друг трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.
Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.
Който се страхува от страданията, вече страда от страх.
От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.
По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.
Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.
Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.
Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.
При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.
Други Автори