АФОРИЗМИ

Ромен Ролан (29.01.1866 – 30.12.1944 г. ) – френски писател, драматург и музиковед.
Идеалист, пацифист и антифашист  по убеждение, носител на Нобелова награда за литература 1915 г. Хуманист и изявен привърженик на мира и мирното решаване на социалните и междудържавни конфликти.Приятел на Съветска Русия, въпреки критичното си отношение към крайните методи и репресии на сталинизма.
Ромен Ролан е известен и със значителния си принос за популяризирането на индийската култура и философия сред европейския духовен елит.

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО

Да твориш , означава да убиваш смъртта.

Няма друга радост освен радостта от създаването. Няма човек, който да е истински жив освен този, който създава. Всички останали са просто сенки на земята, които нямат нищо общо с живота. Радостта от живота, независимо дали е любов или дейност е радостта от създаването.

Има мъртви, които са по-живи от живите.

Първият закон на изкуството: ако няма какво да кажеш – замълчи. Ако има какво да кажеш – кажи и не лъжи.

РОМЕН РОЛАН ЗА СМИСЪЛА НА ЖИВОТА

Жизненият път на човека означава непрекъснато преодоляване, не само на външни препятствия, но и на остаряващите форми на своето собствено съзнание, за да се възроди на по-висока степен.Това е пътя на човека към зрелостта.

Всеки човек трябва да открие своя собствен идеал и да се опита да го постигне: това е по-сигурен начин за прогрес, отколкото да се възприемат идеите от другиго.

Страдай, умри, но бъди онова, което трябва да бъдеш-човек!

Бъдете благосклонни пред изгряващия ден. Не мислете за това, какво ще стане след една година, или след десет години. Помислете за днес.  

На никой не е дадено да върне миналото. Трябва да се върви, да продължиш своя път и безполезно е да се оглеждаш назад.

Приятелю, нито за час не отлагай щастието! Щастието се пие прясно. А неприятностите могат да почакат. Ако шишето изветрее, толкова по-добре.

Правят се  грешки.Така е в живота. Но никога не е грешка да сте обичали.

ЗА ГЕРОИЗМА

В света има само един героизъм: да видиш света такъв, какъвто е и да го обичаш.

Ти си празен човек. Искаш да си герой. Ето защо правиш такива глупави неща. Герой! … Не знам какво е това но, разбираш ли, предполагам, че герой е човек, който прави каквото може. Останалите не го правят.

Любовта към живота е неотделима от страха от смъртта.

ЗА ХУМАНИЗМА

За човека, чийто ум е свободен, има нещо още по-непоносимо в страданията на животните, отколкото в страданията на човека. Защото при последното поне се признава, че страданието е зло и че човекът, който го причинява е престъпник. Но хиляди животни са безсмислено избивани всеки ден без сянка на разкаяние. Ако някой се позове на това, ще го смятат за смешен. А това е непростимото престъпление… Това плаче за отплата върху цялата човешка раса.

РОМЕН РОЛАН ЗА СОЦИАЛНАТА ИСТИНА И ВОЙНАТА

Дискусията е невъзможна с някой, който твърди, че не търси истината, а вече я притежава.

Всяка раса, всяко изкуство има своето лицемерие. Светът се храни с малко истина и много лъжи.

Считам, че войната е отвратителна, но онези, които я хвалят без да участват в нея, са още по отвратителни.

Историята предоставя на политиката всички аргументи, от които тя се нуждае за избрана кауза.

Светът се храни с трошици истина и голямо количество лъжа.

ЗА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ

Но може би, в нас има сили различни от ума и сърцето, други, дори по-различни от  сетивата – загадъчни сили, които ни крепят в моментите, когато другите са ни напуснали.

Йога е подарък от древността , възможно е даже- от извънземни цивилизации.И ако, ние не се възползваме от дошлите през  хилядолетията знания, значи ще загубим един от шансовете си за оцеляване.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Мигел де Сервантес (1547г.-1616г.)-испански писател, драматург и поет. Автор на първия съвременен роман в европейската литература – „Дон Кихот“.

Дайте на дявола дължимото му.

Пътят до хана е много по-добър от престоя в него.

Твърде много здрав разум може да е лудост!

За да се постигне невъзможното, човек трябва да се опита да направи абсурдното.

Пия, когато имам повод, а понякога и когато нямам повод.

Благодаря ви за нищо.

Направи си мед и мухите ще те изядат.

Затворената уста не улавя мухи.

Когато късметът почука на вратата, пуснете го и го задръжте .

Лошият късмет, както знаете, рядко идва сам.

Всяко куче има своя ден.

Digo, paciencia y barajar. Това, което казвам е търпение и разбъркване на картите.

Който губи богатство, губи много; който губи приятел, губи повече; но този, който губи смелостта си, губи всичко.

Вземете по-доброто от себе си – това е най-добрият вид победа.

Нашите най-големи врагове, с които трябва да се борим, са вътре в нас.

Щастлив е човека, на когото небето е дало късче хляб, без да го постави под задължението да благодари на всеки друг за него, освен на самото небе.

Когато Бог изпраща зората, той я изпраща за всички.

Бог помага на всеки с това, което е негово собствено.

Всеки човек е син на собствените си дела.

Който дава рано, дава два пъти.

Премахвате ли  мотива , премахвате и греха.

Тези, които ще играят с котките, трябва да очакват да бъдат надраскани.

Кой човек може да претендира, че е узнал загадката на женското съзнание?

Любовта е сила, която е твърде могъща, за да бъде преодоляна с нещо друго, освен с бягство.

Това е природата на жената, да не да обича, когато я обичаме, и да обича, когато не я обичаме.

Добродетелната жена трябва да бъде третирана като реликва – обожавана, но не докосвана; тя трябва да бъде пазена и ценена като прекрасна градина с цветя, на красотата и аромата на която, собственикът позволява на другите да се наслаждават само от разстояние и през железни стени.

Няма бащи или майки, които да смятат собствените си деца за грозни и тази самоизмама е още по-силна по отношение ума на потомството.

Всеки е както Бог го е направил и често много по-лош.

Не с кого сте родени, а с кого сте отгледани.

Опитът е универсална майка на науките.

Когато си в Рим, прави като тези, които са в Рим.

Пътувайте из целия свят на карта, без да правите разходи и без да се уморявате  от пътуването, без да изпитвате неудобствата от топлина, студ, глад и жажда.

Оръжията са моите орнаменти, войната – моята почивка.

Свободата … е една от най-ценните благословии, които Небето е дало на човечеството.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 г – 2 ноември 1950 г ) е виден британски писател от ирландски произход –драматург, есеист, уважаван театрален критик и общественик. С повече от 60 пиеси в сферата на сатирата и историческата алегория, той става водещ драматург на своето време. Неповторими са  блясъка и остротата на неговото афористично мислене, отразяващо природата на  човека  в нейната противоречива  стихийност . През 1925 г. Бърнард Шоу получава “ Нобелова награда за литература“.

Разумният човек се адаптира към света; неразумният продължава да адаптира света към себе си. Следователно целият напредък зависи от неразумния човек.

В края на краищата погрешният път винаги води за някъде.

Животът ни се оформя не толкова от нашия опит, колкото от нашите очаквания.

Ние сме разумни не от спомена за нашето минало, а от отговорността  за нашето бъдеще.

Свободата означава отговорност. Ето защо повечето хора се страхуват от нея.

Демокрацията е устройство, което гарантира, че няма да бъдем управлявани по-добре, отколкото заслужаваме.

Всички велики истини започват като богохулства.

Пазете се от лъжливото знание; то е по-опасно от невежеството.

Дейността е единственият път към знанието.

Имитацията не е само най-искрената форма на ласкателство. Тя е най-искрената форма на учене.

Успехът не се състои в това, никога да не правите грешки, а в това, никога да не правите същите грешки втори път.

И оптимистите, и песимистите допринасят за обществото. Оптимистът e изобретил самолета, песимистът -парашута.

Единственият човек, който действа разумно, е моят шивач. Той ми снема мярката всеки път, когато ме види. Всички останали вървят по старите си мерки.

Тези, които не могат да променят мнението си, не могат да променят нищо.

Най-лошият грях … е … да бъдете безразлични.

Мълчанието е най-съвършеното изражение на презрението.

Сега, когато се научихме да летим като птици , да плуваме под вода като риби, ни липсва едно нещо – да се научим да живеем на земята като човешки същества.

Човек никога не ви казва нищо, докато не му противоречите.

Единственият начин да избегнете нещастието е да нямате достатъчно свободно време да се чудите дали сте щастлив или не.

Отнасяйте се към приятеля си като към човек, който някой ден може да ви стане враг; към врага си – като към  човек, който някой ден може да стане ваш приятел.

Щастлив е човекът, който може да изкарва прехраната си със своето хоби.

Пиесата имаше голям успех, но с публиката провалът беше невероятен .

Най-искрената форма на любовта е любовта към храната.

Модата не е нищо друго освен предизвикана епидемия.

Бих искал да ви взема на сериозно, но това би било обида за вашата интелигентност.

Отдавна се научих, никога да не се боря с прасе. Вие се оплесквате, а  на прасето, това му харесва.

Социалист е някой, който няма нищо, но е готов да го раздели равномерно на всички.

Танцът е вертикален израз на хоризонтално желание.

Не че аз съм толкова умен;така е, защото всички останали са толкова глупави.

Ако вие имате ябълка и аз имам ябълка и ако ние си обменим тези ябълки, то и при вас, и при мен ще остане по една ябълка. Но ако вие имате идея и аз имам идея и ние обменим нашите идеи, то всеки от нас ще има по две идеи.

Вижте още:

Други Автори

Read Full Post »

Джек Лондон (12 януари 1876 – 22 ноември 1916) е американски писател,класик в американската литература, автор на над 50 книги и около двеста разкази, отразяващи живота в неговата вечна игра и борба за съществуване. Световно известни са романите му „Морският вълк“, „Белият зъб“, „Дивото зове“, „Мартин Идън“.

Животът е толкова кратък. Бих предпочел да изпея една моя песен, отколкото да интерпретирам хиляда.

Подобаващата функция на човека е да живее,  не да съществува. Няма да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Ще използвам времето си.

Не живея за това, което светът мисли за мен, а за това, което аз мисля за себе си.

Но аз съм аз. И аз няма да подчиня вкуса си на единодушното решение на човечеството.

Аз съм безнадежден материалист. Гледам на  душата като нищо друго освен симулация на дейностите на организма плюс личните навици,  плюс наследените навици, спомени, преживявания на организма. Вярвам, че когато ще съм мъртъв, ще съм мъртъв. Вярвам, че с моята смърт аз ще съм също толкова заличен, колкото и последния  комар, който вие и аз смачкахме.

Аз съм преди всичко бял човек и едва тогава социалист.

Ревнувах и затова обичах.

Любовта е сбор от всички изкуства, тъй като тя е причината за тяхното съществуване.

Любовта не може по самата си природа да бъде спокойна или задоволена. Тя е неспокойствие, неудовлетвореност. 

Човек рядко прави подходяща оценка за жената си, поне докато не бъде лишен от нея.

Да можеш да забравиш означава здрав разум.

Някои истини са по-верни от други.

Има неща, по-големи от нашата мъдрост, извън нашето правосъдие. Правилно или неправилно е това, не можем да кажем и не трябва да съдим.

Човекът с тояга е създателя на закона.

Интелигентните мъже са жестоки. Глупавите мъже са чудовищно жестоки.

Не всички чудовища имат зъби.

Покажи ми мъж с татуировка и ще ти покажа един човек с интересно минало.

Благоденствието означава влияние.

Най-голямото изкуство е завладяването на човека.

Играта на живота е добра, макар че целият живот може да бъде наранен и въпреки, че целият живот губи играта, в края на краищата.

Има само един начин да се постави началото и той е като започнете; и да започнете с упорита работа и търпение, подготвени за всички разочарования.

Човекът винаги получава по-малко, отколкото изисква от живота.

Кокал подхвърлен на кучето не е благотворителност. Благотворителността е кокал, споделен с кучето, когато вие сте толкова  гладни колкото и  кучето.

Нямайки нови приятели, нищо не остана за него, освен да чете.

Възрастта никога не е толкова стара, колкото младостта ще я премери.

Вижте още:

Други Автори

Read Full Post »

Албер Камю (7 ноември 1913 г.- 4 януари 1960 г) е френски писател, драматург, журналист и философ.
Той е един от ярките представители на екзистенциализма във Франция. Носител е на Нобелова награда за литература през 1957 г.

В средата на зимата открих, че вътре в мен е непобедимото лято. 

Не ходи пред мен; може да не те последвам. Не ходи зад мен; може да не те заведа. Ходи до мен; просто бъди мой приятел.

Животът е безсмислен, но си струва да живееш, стига да признаеш, че е безсмислено.

Никога няма да бъдете щастливи, ако продължите да търсите това, от което се състои щастието. Никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота.  

За да бъдем щастливи, не трябва да сме прекалено загрижени за другите. 

Четирите условия на щастието: живот на открито, любов към друго същество, свобода от амбиции, творчество.

Намерете вашето щастието в себе си.

Човекът е единственото същество, което отказва да бъде това, което е. 

Човекът е по-скоро човек чрез нещата, които пази за себе си, отколкото чрез онези, за които говори.

Трябва ли да се самоубия или да си поръчам чаша кафе?

Но в крайна сметка човек се нуждае от повече смелост за да живее, отколкото да се самоубие. 

Актът на любовта е изповед.

Който не дава нищо, няма нищо. Най-голямото нещастие, не е да не ни обичат, а ние да не обичаме.

Силното чувство носи със себе си собствената си вселена, великолепна или ужасна, според случая.

Есента е втората пролет, когато всеки лист е цвете. 

Знам само един дълг и това е да обичаш.

Истинската щедрост към бъдещето се състои в това, да дадем всичко на настоящето. 

Единственият начин да се справите с един несвободен свят е да станете толкова абсолютно свободни, че самото ви съществуване да е акт на бунт.

Демокрацията не е законът на мнозинството, а защитата на малцинството.

Измислицата е лъжата, чрез която казваме истината.

Безделието е фатално само за посредствеността.

Има само един наистина сериозен философски въпрос и това е въпроса за самоубийството. Да се реши, дали животът трябва или не си струва да се живее, значи да се отговори на основния въпрос на философията. Всичко останало – дали светът има три измерения, дали умът борави с девет или дванадесет категории – идва след това. 

Ние вървим напред, но нищо не се променя.

„Не ходи пред мен; може да не те последвам. Не ходи зад мен; може да не те заведа. Ходи до мен; просто бъди мой приятел.“

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Антоан дьо Сент-Екзюпери (29 юни 1900 г.-31 юли 1944 г.) e френски писател и драматург, съвместил професията на авиатора с философско-поетичния стил в незабравимите си творби:“Малкият принц“, „Нощен полет“,„Земя на хората“,Боен пилот“, „Южната поща“ и „Писмо до един заложник“.

Да бъдеш човек означава да си отговорен.

Значението на нещата не се крие в самите неща, а в нашето отношение към тях.

Сега е време да се действа. Никога не е твърде късно да се направи нещо.

Животът ни е научил, че любовта не се състои в това да се взирате един в друг, а да гледате заедно в една посока.

Защото истинската любов е неизчерпаема; колкото повече давате, толкова повече имате. 

И сега тук е моята тайна, една много проста тайна: Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Съвършенството е достигнато, не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.

Възрастните никога не разбират нищо за себе си и е уморително за децата винаги да им обясняват и обясняват…

Дизайнерът знае, че е постигнал съвършенство, не когато няма какво да добави, а когато няма какво да отнеме.

Знам само една свобода и това е свободата на ума.

Нямам право, каквото и да направя или кажа, да унижавам човешкото същество в собствените му очи. Това, което има значение, не е това, което аз мисля за него, а това, което той мисли за себе си. Да се ​​подкопае самоуважението на човека е грях.

Единственото, което има значение, е усилието.

Истинското щастие идва от радостта от добре извършените дела, от желанието да създаваш нови неща.

Войната не е приключение. Тя е болест. Тя е като тифа.

Това, което прави пустинята красива е, че тя крие някъде кладенец.

Вие сте отговорни завинаги за това, което сте опитомили. Вие сте отговорни за вашата роза.

Винаги съм ненавиждал ролята на наблюдател. Какво съм аз, ако не взема участие? За да бъда, аз трябва да участвам.

Преди да получиш, трябва да дадеш, и преди да се заселиш в своя дом, трябва да го построиш.

Камъкът престава да е камък в момента, в който го види мъжът, носещ в себе си образа на катедрала.

Да живееш означава бавно да се раждаш.

Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.

Хората трябва да бъдат обичани, без това да им се казва.  

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Ерих Фром (23 март 1900 г. – 18 март 1980 г. ) е световноизвестен германски социолог, философ, социален психолог и психоаналитик, представител на Франкфуртската школа.

Човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем, който трябва да се реши и от който не може да избяга.

Главната задача на човека в живота е да се роди, т.е. да се превърне в това, което потенциално е. Най-важният продукт на неговото усилие е неговата личност.

Не човекът, който има много, а човекът, който е много представлява истински ощастливеният и осъзнал се човек!

Животът е постоянен процес на възраждане. Трагедията на живота на мнозинството от нас се състои в това, че умираме така и неуспели напълно да се родим.

Утвърждаването на собствения живот, щастието, израстването и свободата се коренят в способността на човек да обича.

Любовта е единственият разумен и задоволителен отговор на въпроса за смисъла на човешкото съществуване.

Незрялата любов казва: „Обичам те, защото имам нужда от теб“. Зрелата любов казва „Имам нужда от теб, защото те обичам“.

Хората не виждат, че основният въпрос не е: „Обичах ли?“ което до голяма степен е въпросът: „Одобрен ли съм? Защитен ли съм аз?“ Основният въпрос е: „Мога ли да обичам?

Даването е най-високият израз на силата.

Отнема малко време да кажете на някого, че го обичате, но това отнема цял живот, за да го докажете.

Най-голямата нужда на човека е да преодолее нашата отделеност, да излезе от затвора на нашата самота.

Да се ??пазим от скръбта на всяка цена можем да постигнем само на цената на пълно откъсване, което изключва възможността да изпитаме щастие

Щастието не изключва тъга – ако човек реагира на живота, понякога е щастлив и понякога тъжен. Важното е, че той реагира.

Съвременният човек живее под илюзията, че знае какво иска, докато всъщност иска това, което той трябва да иска.

Желанието за власт не се обуславя от сила, а от слабост.

Когато се изкачваме на обществената стълба, злобата носи по-дебела маска.

Когато хората не могат повече да се оправят с помощта на Бог, те се обръщат към религията.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Мишел дьо Монтен (28 февруари 1533г- 23 септември 1592г) е един от най-значимите философи на френския Ренесанс.Като писател е известен с популяризирането на есето като литературен жанр.  Автор е на масивния том „Опити“, който съдържа едни от най-добрите есета написани някога.

Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как вие сте я използували.

Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото истинността лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.

Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.

Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.

Най-доброто държавно устройство за всеки народ е това, което е съхранило неговата цялост.

Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.

Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.

Смъртта на един е начало на живота на друг.

В природата няма нищо безполезно.

Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.

Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.

Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.

Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самия човек.

Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.

Учеността, като такава, сама по себе си е нещо безлично…По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.

За да обучиш друг трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.

Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.

Който се страхува от страданията, вече страда от страх.

От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.

По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.

Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.

Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.

Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.

При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Фёдор Михайлович Достоевский е руски писател и публицист.
Член-корреспондент Петербургской АН от 1877 г.
Роден е на 11 ноември 1821 г. в Москва, Руска империя.
Умира на 9 февруари 1881 г. (59 г.) в Санкт Петербург, Руска империя.
След смърта си Достоевски е признат за класик на руската литература и
за един от най-добрите романисти в света.

Ако искате да преодолеете целия свят, преодолейте себе си.

Необходимо е нещо повече от интелигентност, за да се действа интелигентно.

Ако всичко на земята беше рационално, нищо нямаше да се случи.

Тайната на човешкото съществуване се състои не просто в това да останеш жив, а в намирането на нещо, за което да живееш.

Състраданието е главният закон за човешкото съществуване.

Да обичаш някой, означава да го виждаш, както Бог го е помислил.

Но да се влюбиш не означава да обичаш. Човек може да се влюби и все още да мрази.

Светът ще бъде спасен по красота.

Болката и страданието винаги са неизбежни за голямата интелигентност и дълбокото сърце.

По-добре е да бъдеш нещастен и да познаваш най-лошото, отколкото да бъдеш щастлив в рая на глупаците.

Когато причината се провали, дяволът помага!

Звярът никога не може да бъде толкова жесток, колкото човешко същество, толкова художествено, толкова живописно жестоко.

Най-голямото щастие е да знаете източника на нещастието.

Обществото трябва да бъде оценявано, не от начина по който третира своите изключителни граждани, а от начина по който се отнася към престъпниците си.

Най-добрият начин да предпазите затворника от бягството, е да направите така, той никога да не узнае, че е в затвора.

Стотици подозрения не правят доказателство.

От сто зайци не можеш да направиш кон.

Възрастните хора не знаят, че едно дете може да даде изключително добри съвети дори и в най-трудния случай.

Човекът, който има съвест, страда докато признава греха си. Това е неговото наказание.

Но човекът е невероятно и неприлично създание и може би, като шахматист, се интересува от процеса на постигане на целта си, а не от самата цел.

Животът е рай и ние всички сме в рая, но отказваме да го видим.

Чрез грешка стигате до истината! Аз съм човек, защото греша!

Руската душа е тъмно място.

Лъжата е прекрасно нещо, защото води до истината.

Приятелю, истината винаги е неправдоподобна, знаеш ли това? За да направим истината по-правдоподобна, абсолютно необходимо е да смесим малко лъжа с нея. Хората винаги са го правили.

Ако искате да надзърнете вътре в човешката душа и да опознаете човек … просто го гледайте как се смее. Ако се смее добре, той е добър човек.

Животът ми свършва. Знам, че е добре, но всеки ден, който ми оставя, чувствам как земният ми живот е в допир с нов безкраен, непознат, но наближаващ живот, чиято близост познава душата ми трепереща от възторг, умът ми светещ и сърцето ми плачещо от радост.

Смъртта на детето е най-голямата причина да се съмнявате в съществуването на Бог.

Вярвам, че най-добрата дефиниция за човек е „неблагодарно двуного“.

Мисля, че дяволът не съществува, но човекът го е създал, по свой образ и подобие.

Други Автори

Вижте още:

Read Full Post »

Един от най-големите художници на ХХ век.
Представител на авангардните течения в изкуството кубизъм и сюреализъм.
Роден е на 25 октомври 1881 г. Малага, Испания.
Умира на 91 г. в Мужен, Франция на 8 април 1973 г.

Когато бях малък, майка ми казваше: Ако станеш войник, ще стигнеш до генерал. Ако станеш свещеник, ще бъдеш папа. Аз исках да бъда художник и станах Пикасо.
Действието е основният ключ към успеха.

Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя.

Може този, който мисли, че може. А не може този, който счита, че не може. Това е неотменим, неоспорим закон.

Аз почивам, когато работя, и се изморявам, когато безделнича или приемам гости.

Аз не търся, аз намирам.

Всяко дете е творец. Проблемът е как да се запази такъв като порасне.

На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете.

40 години – това е такава възраст, в която най-сетне се чувстваш млад. Но вече е твърде късно.

С възрастта вятърът става все по-силен. И винаги е в лицето.

Любовта е най-добрият възстановител.Ние не стареем, ние съзряваме.

Живописта – това е просто друг начин за водене на дневник.

Светът днес няма смисъл. Така че, защо да съм длъжен да рисувам картини, в които да има смисъл?

Аз не рисувам това, което виждам. Рисувам това, което мисля.

Никой и никога не е виждал естествено произведение на изкуството.

Да имитираш другите е неизбежно. Позорното е да имитираш себе си.

Добрите художници копират; великите – крадат идеи от Бог.

Ако истината е само една, то няма да може да се нарисуват стотици платна на една и съща тема.

Всичко, което можеш да си въобразиш – е реално.

Едни виждат това, което е, и питат: защо? Аз виждам това, което би могло да бъде, и питам: защо пък не?

Някои художници изобразяват слънцето във вид на жълта точка, но има и други, които заставят жълтата точка да изглежда като слънце.

Истинският художник е разбиран само от няколко човека. Знаменитият – от още по-малко.

И сред хората копията са повече от оригиналите.

Искам да живея като беден човек с много пари.

Никога няма да прекосиш океана, докато не се осмелиш да изгубиш брега от очи.

Други Автори

Виж още:

Read Full Post »